Галерия

2

1

Социологът Георгиос Плиос е доцент и ръководител на катедрата по комуникации и медии на Атинския университет. Завършил е социология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, където е получил и докторска степен. В интервю за GRReporter той описа начина на действие на гръцките медии, техните порочни връзки с политиката и обясни как те успяват да оцелеят, въпреки тежката икономическа криза.

Г-н Плиос, има ли място за толкова медии в гръцкото информационно пространство?

Не, няма място за толкова много частни медии с национален обхват. Евентуално няма място и за толкова медии. Т.е. това важи и за вестниците, чийто тираж е сравнително малък, за списанията в по-голяма степен, както и за всички останали медии.

Цялата медийна сфера е засегната от един общ проблем, който се проявява по специфичен начин във всеки вид медии. Това е фактът, че гръцките медии не са и никога не са били устойчиви предприятия, които могат да печелят средства от реклами, продажби на програми или други източници. Обикновено гръцките медии бяха устойчиви, защото фирмите – майки или консорциумите, на които принадлежаха ги зареждаха с капитали.

Това не е гръцки феномен. Медиите в целия свят действат по подобен начин. Това, което е специфично за Гърция е, че тези фирми – майки осигуряваха печалбите си от държавата, като поемаха изпълнението на държавни поръчки. Съвсем естествено бе медиите да действат така че консорциумите да печелят проекти от всяко правителство, независимо дали говорим за пътно строителство или за друг вид държавни поръчки. С две думи, това, което определяше и все още определя гръцките медии относно поддръжката им от финансова гледна точка е прословутата корупция.

Разбира се, трябва да кажем, че имаха и някои приходи от реклами. В момента обаче се намираме в една ситуация, в която от една страна приходите от рекламите спаднаха драматично и са може би едва една трета от нивото, на което бяха преди кризата. От друга страна намаляват възможностите на държавата да осигурява финансиране на медиите чрез възлагане на държавни поръчки на фирмите – майки.

Така можем да говорим за един троен натиск към медиите. Първо, от намаляването на рекламите, което е породено от понижаването на потребителските възможности на хората. Второ, от невъзможността на държавата да финансира медийните консорциуми по различни начини: заеми, държавни реклами и др. И трето, поради намаляването на възможността самите консорциуми да финансират медиите със средства, които си осигуряваха чрез държавните поръчки.

От какво естество са останалите проблеми на гръцките медии?

Един общ проблем на гръцките медии е, че те не инвестират в своите продукти: новините и развлекателните програми. Напоследък наблюдаваме засилване на този феномен. Медиите предпочитат да търсят продукти на турския пазар, който евентуално е по-евтин, отколкото да създават собствени продукции, както правеха до преди няколко години. Това засяга не само сериалите, но и сферата на информирането. Една голяма част от така нареченото информиране не е нищо повече от дискусии и коментари върху някои основни събития, които се случват. Това на практика е едно фалшиво информиране. А информиране означава да има непрекъснат информационен поток. От друга страна, дори и когато информират, гръцките медии не правят нищо особено. Те базират най-вече на информацията, която им се предоставя от правителството и държавните предприятия. Затова не са малко хората, които с право твърдят, че медиите в Гърция са пропаганден механизъм. И това е само една от причините, които карат медиите да са позитивни към всяко правителство. Другият извор, на който се базират са международните новинарски агенции. Доказателство за това е фактът, че много малко гръцки медии имат кореспонденти в други страни.

Третият поред проблем на гръцките медии е драматизирането. Вместо да приемат аналитичен поглед върху събитията и да предложат един полезен за публиката резултат, те се ограничават в нещо съвсем лесно и евтино: високи тонове, спорове, бурни дискусии. Тези проблеми са общи за всички медии, но засягат директно телевизията и най-вече частните канали, където е най-явен.