Галерия

2

1

Мисля, че се отдава прекалено голямо значение на ролята на блоговете като на алтернативно средство за информиране в сравнение с традиционните медии. Тук имаме сериозни проблеми, които трябва да бъдат решени. Можем да разделим блоговете на следните категории: журналистически, които принадлежат на някоя от традиционните медии или на журналисти, които работят в тях и не могат да публикуват там своите информации, лични, в които авторите пишат за себе си и това, което ги вълнува, трети, в които блогърите публикуват публикуваната в традиционните медии информация и фирмените блогове. Т.е. имаме журналистически текстове в журналистическите блогове, препубликуване на журналистически текстове в различни други блогове и коментари от всички останали категории. Блогърите не са в състояние да произвеждат информация сами, защото за тази цел са нужни инвестиции, средства, организация, персонал и обучение. Ролята на блоговете в момента е доста надценена, но в бъдеще те биха могли да поемат част от информирането на публиката. С две думи традиционните медии: телевизията, радиото и вестниците властват и в блогосферата, по но различен, непряк начин.

Относно публикациите, които засягат дадени лица също мога да кажа, че съществува преувеличение. Тук говорим за анонимността. Тя не е свързана толкова с автора на даден текст, колкото с неговото съдържание, дали написаното е достоверна или фалшива информация. Анонимността е едно право, което принадлежи на автора, тя е един международен правен принцип. Един човек има право да напише името си, да ползва псевдоним или да не напише нищо. Проблемът се появява, когато публикуваната в блоговете, както и в традиционните медии информация е фалшива. Законът дава право на властите да се насочат срещу лицето, което разпространява недостоверна или клеветническа информация. В случая с блоговете те могат да открият автора по електронен начин. Мисля, че хората, които се позовават на това като проблем, за да бъде създадено ново законодателство го правят, за да могат да упражнят по-общ контрол върху изразяването на дадена позиция или алтернативна информация в блогосферата. Не го правят, защото не могат да открият авторите. В крайна сметка всички знаем, че те са журналисти, които работят в традиционните медии.

Ако изключим журналистическите блогове всички останали просто коментират публикуваната в традиционните медии информация. Нашите проучвания сочат, че публикациите, в които се коментира личният живот на различни личности са малко. Следователно проблемът не е чак толкова сериозен, колкото се представя. Налице са и правните способи за неговото решение. Не виждам защо да добавим нови правни норми, понеже единственото, което ще постигнат ще бъде да ограничат свободата на словото.

Вие сте преподавател. Как виждате бъдещето на вашите студенти в гръцките медии?

Нашите студенти със сигурност са много по-добре образовани от журналистите от преди 20 – 30 години. Много от тях нямаха изобщо журналистическо образование и станаха журналисти чрез системата на стажуване до някой почитан журналист. Това не е лошо, но е много стар модел и ако беше достатъчно, нямаше да има нито медицински академии и технически институти например. Следователно не съществува съмнение, че новото поколение журналисти е много по-добре образовано.

Но от друга страна на студентите липсват две основни неща. Първото е, че не познават добре начина, по който действат „затворените кръгове” в Гърция. Когато студентите излязат от университета едно от първите неща, които трябва да научат е как да се движат в едно пространство, където не действат принципите на пазара на работа, а принципите на затворените кръгове. Другото, което им липсва, за разлика от отминалите поколения, е един силен идеологически поглед върху събитията. Тук нямам предвид единствено политическата страна на нещата, а едно формирано мнение за света, каквото и да е то. В резултат на липсата на тези две неща съществува опасността цялото това познание да не се превърне в цялостна картина за света и да не действа като стимул и като спасителен пояс, за който би могъл да се хване човек в трудни времена, за да може да продължи своята работа.