Галерия

1

От 1983 насам с решение на Генералната асамблея на ЮНЕСКО 18-ти април е международният ден на паметниците на културното наследство. В Гърция паметниците, обявени за световни символи на културно наследство не са малко. Ето кои са те:

1986: Храмът на Аполон Епикур в района на Васес

През 1986 храмът на Аполон Епикур (Помагащият Аполон – б.а.) във Васес, област Илия става първият гръцки паметник на световното културно наследство. Той е един от най-значимите древни храмове, посветени на Аполон. Според мита той бил издигнат, след като олимпийският бог помогнал на жителите да се спасят от чумата. Храмът се извисява на надморска височина от 1 130 метра в центъра на Пелопонес. Бил е построен през втората половина на 5 в. пр.Н.е. (420 – 410 пр.Н.е.). Според някои източници храмът е бил построен по проект на Иктинос – архитекта на Партенона в Атина.

Той бил открит през 1765 от френския архитект J. Bocher, а първите археологически разкопки започнали през 1812. Две години по-късно част от фриза на храма е снета и днес се намира сред експонатите на Британския музей в Лондон.

1987: Делфи

Делфи, пъпът на Земята се упоменава в произведенията на Омир с името Пито. Светилището на Аполон е запазило своята значимост до края на 4 в. Н.е., когато византийският император Теодосий I-ви забранява функционирането на най-почитаното прорицалище в древността.

Според местния мит жителите на село Кастри, което се намирало на мястото на светилището отказали да се преместят на друго място, за да започнат разкопките. Възможността за археолозите дошла след като половината село рухнало по време на земетресение. Тогава жителите склонили и се преместили на друго място. През 1983 Френската археологична школа провежда разкопки и открива сградите в светилището на Аполон, както и хиляди предмети, скулптури и надписи.

1987: Акропол

Внушителният каменен хълм, на който се намира атинският Акропол се извисява на 156 м. надморска височина и на 70 м. над гръцката столица. До него може да се достигне само от западната страна, през входа, който красят Пропилеите. Хълмът се обитава от 3-то хилядолетие пр.Н.е.

Най-много от пораженията на Акропола датират от времето на османското владичество. През 1645 една светкавица пада върху поставения там барут и разрушава Пропилеите. През 1687, по време на обсадата на града от венецианеца Морозини, една от бомбите пада върху динамита, който османците складирали в Партенона. Храмът е разрушен от последвалата експлозия.

Сериозни поражения са били нанесени и малко преди началото на Гръцката война за независимост през 1821. Голяма част от фриза, една Кариатида, колона от храма Ерехтион и други части от украсата на Партенона са били снети по заповед на британския лорд Елгин и изпратени в Англия. Днес те се намират в Британския музей.

1988: Атон

Автономната монашеска общност Света гора включва 20 манастира и други монашески убежища. Атон е център на православното монашество. Името му се споменава за пръв път през 12-ти век в указ с хрисовул (златен печат – б.а.) на император Алексий Комнин I-ви до манастира на Великата Лавра през 1144. Автономията на Атон е призната за пръв път с Берлинския договор от 1878.

1988: Метеора

Комплексът от огромни тъмни на цвят скали до Каламбака е още една неразгадана загадка, въпреки че съществуват някои теории за геоложкото формиране на терена.

Манастирите на Метеора, които са построени на върховете на някои от скалите са вторият по значение манастирски комплекс след Атон. Днес функционират шест от тридесетте манастира, просъществували в хода на времето.

1988: Раннохристиянски и византийски паметници в Солун

Солун е важен икономически и културен център на Балканите още от Средновековието. Неговото наследство се отразява в много паметници с голяма архитектурна стойност, които се запазват и до днес. През 1988 петнадесет средновековни паметници, които датират от раннохристиянската епоха (4-ти в пр.Н.е.) до края на византийския период (13 – 14 в.) бяха признати за паметници на световното културно наследство.

1988: Епидавър

Според митологията “бащата” на медицината Асклепий бил роден в град Епидавър, който се намира в подножията на планините Арахнео, Корифео и Титио.

Името на града било дадено от третия му пореден управител, Епидаврос. Според Омир той участвал в Троянската война под ръководството на синовете на Асклепий – Подалириос и Махаонас.

Разкопките на Епидавър са започнати от археолога П. Кавадиас през1881 и продължили до смъртта му през 1928. След това работата била поета от Археологичната служба с помощта на жителите на близкото село Лигурио. Те не само работили на доброволни начала, но и предоставили безвъзмездно нивите си, които се намирали до археологичния обект.

1988: Средновековният град на Родос

Средновековният град в Родос се е развил без конкретен градоустройствен план около крепостта вероятно след земетресението през 515. Според описанието в страницата на ЮНЕСКО рицарите хоспиталиери от Ордена на Свети Йоан от Йерусалим откупили острова, който останал под тяхното управление от 1309 до 1523. След това Родос бил покорен от османската империя, а по-късно от венецианците. Смята се за един от най-старите живи средновековни градове и място на среща на различни култури.

1989: Мистрас

Мистрас е бил византийски град. До днес са оцелели само развалини, въпреки реставрацията на някои сгради. Историята му започва през 13-ти век, когато франките превземат полуостров Пелопонес.

През 1249 Вилхелм II-ри фон Вилехардуин построява крепост в източната част на планината Тайгетос, на върха на хълм с конусовидна форма, наречен Мистрас или Мизитрас.

1989: Олимпия

Олимпия е било мястото, където са се провеждали олимпийските игри в древността. Там се е намирала статуята на Зевс, направена от злато и слонова кост, смятана за едно от седемте чудеса на света по онова време.

Въпреки че обектът бил открит през 1766, разкопките започнали едва през 1829 от френски археолози.

Първата голяма операция по разкриването на тайните на Олимпия започнала през 1875 и била финансирана от Германия. Тогава били открити статуите на богинята Нике от Самотраки и Хермес на скулптора Праксител. Общо археолозите открили 14 000 предмета.

1990: Дилос

В Древна Гърция остров Дилос се считал за свещен, тъй като там съгласно митовете,Лито родила близнаците Артемида и Аполон. Съгласно мита, някога Делос бил плаващ остров, блуждаещ по морета, докато Зевс не заповядал на Посейдон да го застопори на едно място, за да може на него да се скрие и роди бременната Лито. Дълго време малкия град Делос се изхранвал с доходите от храма на Аполон, който имал култово значение. Религиозната му роля бил толкова голяма, че след 426 пр. Хр. било забранено на него да се раждат и умират хора. По-късно станал крупен център на международна търговия и особено се прославил като най-големия в Средиземноморието пазар на роби. Островът се използва като музей под открито небе, който в понеделник има почивен ден и островът е "затворен". Археолозите са успели досега да открият останките на три светилища на Аполон, храм на Артемида, храм на бог Тритон, храм на Хера, Тераса на лъвовете и други светилища.

1990: Манастирът в Дафни, манастирът “Свети Лука” и “Неа Мони” в Хиос

Манастирът в Дафни е основан през 6-ти в. върху руините на храма на Аполон Дафнеос, който бил разрушен от готите през 395. Днес е оцеляла само една от йонийските колони на древния храм. Останалите са били изпратени в Лондон от лорд Елгин.

Манастирът “Свети Лука” е построен на западните склонове на планината Еликон в област Виотия. Той е един от най-важните паметници на средновизантийското изкуство и архитектура.

Манастирът “Неа Мони” на остров Хиос е стар исторически манастир, основан през 1042 Н.е. и е световноизвестен за изключителните си художествени мозайки.

1992: Питагорио и Ирео в Самос

В Ирео, в южната част на острова се намират останките на едноименния древен храм, посветен на богинята Хера. Характерен за него е изгледът на единствената изправена колона.

Питагорио е село в югоизточната част на острова, наречено така по името на големия древногръцки философ и математик Питагор, който бил роден на острова.

1996: Вергина

Град Вергина става световноизвестен през 1977, когато гръцкият археолог Манолис Андроникос открива гробница, за която смята, че принадлежи на бащата на Александър Македонски, Филип II-ри.

1999: Микена и Тиринт

Микена и Тиринт са двата най-големи града на микейското царство и са възпети от Омир в епичните му поеми Илиада и Одисея. Микена била един от най-важните центрове в древността, а Микенското царство на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Господствала по земите на източното Средиземноморие, Микенската цивилизация е положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Микена е открита от археолога Хайнрих Шлиман през 1866.

1999: Хора, Манастир “Свети Йоан Богослов” и Пещерата на Апокалипсиса в Патмос

Манастирът е основан през 1088 Н.е. и е построен на мястото, където както православната, така и католическата Църква приемат, че апостол Йоан е написал Евангелието и Откровението си близо до пещерата на Апокалипсиса.

2007: Старият град в Корфу

Старият град на Корфу със старата и новата крепост и следите от множество влияния се намира на входа на Адриатическо море и се населява постоянно от древността до днес.

Поради стратегическото си положение, той се превръща във важно пристанище, което защитава острова от многократни обсади. Старият град на Корфу се смята за един от най-важните укрепени градове в Средиземноморието.