Галерия

1

От 1983 насам с решение на Генералната асамблея на ЮНЕСКО 18-ти април е международният ден на паметниците на културното наследство. В Гърция паметниците, обявени за световни символи на културно наследство не са малко. Ето кои са те:

1986: Храмът на Аполон Епикур в района на Васес

През 1986 храмът на Аполон Епикур (Помагащият Аполон – б.а.) във Васес, област Илия става първият гръцки паметник на световното културно наследство. Той е един от най-значимите древни храмове, посветени на Аполон. Според мита той бил издигнат, след като олимпийският бог помогнал на жителите да се спасят от чумата. Храмът се извисява на надморска височина от 1 130 метра в центъра на Пелопонес. Бил е построен през втората половина на 5 в. пр.Н.е. (420 – 410 пр.Н.е.). Според някои източници храмът е бил построен по проект на Иктинос – архитекта на Партенона в Атина.

Той бил открит през 1765 от френския архитект J. Bocher, а първите археологически разкопки започнали през 1812. Две години по-късно част от фриза на храма е снета и днес се намира сред експонатите на Британския музей в Лондон.

1987: Делфи

Делфи, пъпът на Земята се упоменава в произведенията на Омир с името Пито. Светилището на Аполон е запазило своята значимост до края на 4 в. Н.е., когато византийският император Теодосий I-ви забранява функционирането на най-почитаното прорицалище в древността.

Според местния мит жителите на село Кастри, което се намирало на мястото на светилището отказали да се преместят на друго място, за да започнат разкопките. Възможността за археолозите дошла след като половината село рухнало по време на земетресение. Тогава жителите склонили и се преместили на друго място. През 1983 Френската археологична школа провежда разкопки и открива сградите в светилището на Аполон, както и хиляди предмети, скулптури и надписи.

1987: Акропол

Внушителният каменен хълм, на който се намира атинският Акропол се извисява на 156 м. надморска височина и на 70 м. над гръцката столица. До него може да се достигне само от западната страна, през входа, който красят Пропилеите. Хълмът се обитава от 3-то хилядолетие пр.Н.е.

Най-много от пораженията на Акропола датират от времето на османското владичество. През 1645 една светкавица пада върху поставения там барут и разрушава Пропилеите. През 1687, по време на обсадата на града от венецианеца Морозини, една от бомбите пада върху динамита, който османците складирали в Партенона. Храмът е разрушен от последвалата експлозия.

Сериозни поражения са били нанесени и малко преди началото на Гръцката война за независимост през 1821. Голяма част от фриза, една Кариатида, колона от храма Ерехтион и други части от украсата на Партенона са били снети по заповед на британския лорд Елгин и изпратени в Англия. Днес те се намират в Британския музей.

1988: Атон

Автономната монашеска общност Света гора включва 20 манастира и други монашески убежища. Атон е център на православното монашество. Името му се споменава за пръв път през 12-ти век в указ с хрисовул (златен печат – б.а.) на император Алексий Комнин I-ви до манастира на Великата Лавра през 1144. Автономията на Атон е призната за пръв път с Берлинския договор от 1878.

1988: Метеора

Комплексът от огромни тъмни на цвят скали до Каламбака е още една неразгадана загадка, въпреки че съществуват някои теории за геоложкото формиране на терена.

Манастирите на Метеора, които са построени на върховете на някои от скалите са вторият по значение манастирски комплекс след Атон. Днес функционират шест от тридесетте манастира, просъществували в хода на времето.

1988: Раннохристиянски и византийски паметници в Солун

Солун е важен икономически и културен център на Балканите още от Средновековието. Неговото наследство се отразява в много паметници с голяма архитектурна стойност, които се запазват и до днес. През 1988 петнадесет средновековни паметници, които датират от раннохристиянската епоха (4-ти в пр.Н.е.) до края на византийския период (13 – 14 в.) бяха признати за паметници на световното културно наследство.

1988: Епидавър

Според митологията “бащата” на медицината Асклепий бил роден в град Епидавър, който се намира в подножията на планините Арахнео, Корифео и Титио.

Името на града било дадено от третия му пореден управител, Епидаврос. Според Омир той участвал в Троянската война под ръководството на синовете на Асклепий – Подалириос и Махаонас.

Разкопките на Епидавър са започнати от археолога П. Кавадиас през1881 и продължили до смъртта му през 1928. След това работата била поета от Археологичната служба с помощта на жителите на близкото село Лигурио. Те не само работили на доброволни начала, но и предоставили безвъзмездно нивите си, които се намирали до археологичния обект.