Създанията, които властват през нощта се будят от жаждата за кръв, но и за да разкажат своята история, да дадат убедителен отговор на въпроса: Имало ли е някога върколаци в Гърция? В постановката на Константинос Делас “Гръцкият върколак” театралната трупа boulouki разкрива една тъмна и метафизична традиция през погледа на гръцките предания.
Целта й е да предостави на публиката възможността да се докосне до тези мистериозни същества, наречени вриколакес или ворволакес, които се боят от морската вода дори повече отколкото от слънцето.
Постановката е едно пътуване в средновековната и по-новата гръцка литература. Зрителите ще “видят” странните същества през погледа на чуждестранни пътешественици, етнографи, поети и от свидетелствата на всекидневни хора, описани в местни вестници или просто запазили се като легенди.
Представленията започват от днес и ще продължат до 16 април. Те ще бъдат само осем на брой – всеки понеделник и вторник от 21:00 в музея Бенаки.
Неговите експонати ще “оживеят”, за да разкажат свои и чужди истории. Трима актьори с музикалността на своите реч и движение превръщат повествованията в театрални текстове. Но също така отговарят на някои въпроси: Кой е “Върколакът” на Аристотелис Валаоритис? Какво са видели чуждите пътешественици в островната част на Гърция във времето преди началото на войната за независимост през 1821? Какво крият легендите от по-ново време? Кой е мъртвият брат от народните разкази?
Според гръцките предания върколаците са телата на мъртъвци, които по различни причини излизат от гробовете си през нощта и могат да придобият предимно образа на домашни животни с цел да изплашат своите живи роднини или непознатите, които се намират в помещенията, където обикалят. По този начин народното съзнание ги свързва със злото и Сатаната. В някои региони хората ги наричат “катаханадес” или “тимбанеи”, защото са подути от човешката кръв, която са изпили.
Върколаците се хранят също с брашно или мляко, те омърсяват домовете на своите близки и обикновено убиват първо тях. Те не се плашат от слънчевата светлина, но се страхуват от божиите неща и според някои предания се връщат в гробовете си само в събота или неделя. Това, което ги плаши е водата и най-вече морската, през която не могат да преминат.
Темата продължава да занимава и съвременни антрополози, които се опитват да отделят легендата от действителността и да обяснят защо преданията за “неумиращите” са толкова разпространени, въпреки че не е доказано съществуването на подобни създания.
Вярванията за върколаците са вдъхновили велики поети от различни държави, както и анонимните народни творци. Гьоте пише преведената и на гръцки балада “Ерл Кених”. “Върколаците” е заглавието на едно от драматичните произведения на Ибсен.
В гръцката поезия темата за върколаците е разработена по майсторски начин от Аристотелис Валаоритис в своето стихотворение “Танасис Ваяс”.
Аргирис Ефталиотис е авторът на битоописателната трагедия “Върколакът”. В драмата си “Клетвата на мъртвия” Захарияс Папандониу е взаимствал сюжета от известната народна песен “Констандис”, в която главният герой станал върколак, за да върне сестра си от чужбина при майка им, както й бил обещал, докато бил жив.
Информация за постановката можете да получите в централната сграда на музея Бенаки (Кумбари 1 и Василисис Софияс, Атина). Телефон: 210 3671000. Цена на билета: 10 евро.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
