Галерия

1

Мария Спасова
    Разкопките в Амфиполи продължават интензивно, а археолозите в момента подготвят обекта за зимата и го защитават от капризите на времето. Всички са затаили дъх в очакване на  нови разкрития за личността на покойника, на когото принадлежи внушителната гробница. Каквото и да е неговото име, той е бил много влиятелен човек в древната Македонска държава. Един много важен съсед на македонците, живял по времето, от което датира гробницата в Амфиполи е одриският цар Севт Трети. През 2014 се навършват 10 години от откриването на гробницата на владетеля, който е бил труден съсед на север и съперник на наследниците на Александър Македонски. GRReporter се свърза с археолог Диана Димитрова, част от екипа изследователи, ръководен от доктор Георги Китов, които разкриват гробницата на Севт Трети.  Помолихме я да ни пренесе назад във вековете към това легендарно съперничество, което няма как да не се пренесе и върху гробниците на владетелите.

- Госпожо Димитрова, какво отличава като стил гробницата на Севт Трети и въобще тракийските гробници от тези в древната македонска държава, включително и тази в Амфиполи, която датира от същия исторически период - втората половина на Четвърти век преди Новата ера?
- Гробницата в Амфиполи не е окончателно проучена, но от това, което се вижда по интернет тя е с полуцилиндрично засводяване - такова, каквото е засводяването на гробниците в древната македонска държава. Докато първата камера на Голяма косматка е с дъговидно конзолно засводяване, което е преход между плоското покритие и дъговидното надстрояване на свода, но преди да се получи тази идеална форма на полуцилиндър, каквато виждаме в Амфиполи, поне от снимките, разпространени в интернет. Втората камера в Голямата косматка, кръглата, е с куполно покритие. Това е една форма, която е известна от Микена и от Тракия. Имам предвид широката тракийска земя, не само днешните български земи, но и северозападна Турция, северозападна Мала Азия - навсякъде, където са били разселени тракийските племена. Има доста разлики, но все още е рано да се правят аналогии между Амфиполи и Голяма косматка. Във всички случаи архитектурата е различна и най-вероятно и гробът в Амфиполи не е на случаен човек.
    Моето лично мнение, основано на информацията, която е налична в интернет е, че съоръжението в Амфиполи не е в могила, а е в естествен хълм. Там теренът е такъв - скалите са пясъчни и лесно се дълбае. Смятам, че този огромен хълм, който се вижда е естествен и в него е издълбано съоръжението, а не е натрупана могила от човешка дейност. Това е мое субективно мнение, основано на това, което виждам от медиите, но колегите ще го кажат по-точно. Това е още една разлика с Голяма косматка, която е огромна могила, дело на човешка дейност. Тя е един огромен хълм, издигнат в равнината, в подножието на планината, но е специално насипана и след насипването й е отнет част от насипа, когато е дошло времето да се изгради първата част на съоръжението. Ние сме документирали много ясно това по наклона на пластовете, които падат към самото съоръжение. Така че смятам, че това е една разлика, но нека да приключат разкопките и тогава ще имаме по-голяма информация.
- Бихте ли ни припомнили какво представлява гробницата на Севт Трети като архитектура, размери, артефакти, намерени в нея?
- За мене е удоволствие да припомня 10 години след откриването му това колосално събитие, което все още не е, а не знам дали и в близките години на територията на Тракия и днешните български земи може да бъде надминато. Самата могила е с много големи размери. Тя е една от най-изявените в Долината на тракийските царе и по-конкретно в подножието на Шипченска Стара планина между Шипка и Казанлък. В нея през 2004 беше открито уникално подмогилно съоръжение, което се състои от алея, фасада преди коридора - дълъг, 13-метров коридор, три камери, като последната е саркофагоподобна и е издялана от един каменен блок, който вероятно тежи около 60 тона. Отгоре тази камера е покрита с капак, който също тежи около 30 тона и наподобява двускатен покрив.  Това съоръжение, което е построено в началото на 4-ти век преди Христа доста дълго време е използвано като храм от тракийската одриска аристокрация. В него в края на 4-ти и в самото начало на Трети век преди Новата ера символично е погребан одриският цар Севт Трети. Символично, защото в третата, саркофагоподобна камера не бяха открити кости. Но там бяха поставени надгробни дарове, върху три от които има изписано неговото име. Върху бронзовия му шлем на метопа е изписано името на Севт в родителен падеж, което означава, че е било негово лично притежание. Той е бил използван от самия владетел и по времето, което е трябвало да се извърши това символично погребение е бил в наличност в столицата му Севтополис, поради което е поставен използваният шлем, а не защото не са имали възможност да поставят параден шлем.
    Върху една сребърна фиала тип киликс също е изписано името на Севт и теглото в александрови тетрадрахми. Същото е изписано и върху дръжката на една сребърна каничка - името на Севт и теглото й в александрови сребърни тетрадрахми. На ложето е бил поставен венецът на тракийския владетел, който предварително е намачкан, а листата са разпръснати не само из цялата трета камера. Открихме фрагменти от листа и в амфорите, открихме един цял лист и фрагменти от два други листа, разположени много внимателно и грижливо между два необработени камъка, вградени в стената на коридора.