Галерия

1

Научните изводи от 27-ия археологически симпозиум в Солун

«Царската гробница във Вергина принадлежи на Филип Македонски». Това обяви 37 години след монументалното откритие на своя преподавател Манолис Андроникос Хрисула Саацоглу-Палиадели, ръководител на университетските разкопки във Вергина, преподавател по археология в Солунския университет „Аристотел“ и евродепутат.

От 2010 до днес Хрисула Саацоглу-Палиадели се връща многократно към изследването на скелетния материал от Гробница  ΙΙ във Вергина, като преосмисля по-старите проучвания. Тя представя редица научни доказателства в отговор на съмненията на свои гръцки и чуждестранни колеги, оспорвали във времето изводите на Манолис Андроникос.

Новите изводи

В своя доклад на тема «Скелетен материал от царските гробници във Вергина», представен по време на 27-ия археологически симпозиум в актовата зала на стария Философски факултет на Солунския университет „Аристотел“, Хрисула Саацоглу-Палиадели посочва между другото: «Новите данни водят до по-точно определяне на възрастта на покойника в камерата (41-49 години), и установяват дегенеративни изменения, хронични заболявания и показатели за дейност, които сочат мъж на средна възраст, активен ездач и водил активна военна дейност. Тези данни, в съчетание с морфологичните изменения на костите, които потвърждават, че покойникът е бил изгорен веднага след смъртта си, отслабват теорията за идентифицирането му като Филип ΙΙΙ Аридей».

Някои от приношенията в преддверието, положени пред мраморната порта между преддверието и камерата. Виждат се неравните позлатени наколенници

Преразглеждане на по-старите проучвания

Връщането към проучването на скелетния материал от Гробница ΙΙ във Вергина е част от по-обширно интердисциплинарно изследване, чиято цел е преразглеждането на по-старите проучвания с използването на медицински и физико-химични анализи. Целта е създаването на база данни, която ще се поддържа от триизмерен електронен скенер, и ще предостави на гръцката и чуждестранна научна общност възможността за изследване на чувствителен и безценен материал без той да бъде застрашен.

Антропологичното изследване на двата скелета в камерата и преддверието на Гробница ΙΙ, което описва 350 кости и фрагменти, е придружено от 3 000 цветни дигитални снимки и подкрепено от компютърна томография, електронен микроскоп и флуорометрия на лъчи Χ (XRF), благодарение на които върху костите са открити и други вещества, като пурпур и хантит, принадлежащи на неизвестен до момента предмет.

Погребален траур, рисунка, открита при разкопките на царския некропол в Егес, Вергина

Важен извод и „смели“ от научна гледна точка хипотези

Според ръководителя на университетските разкопки, най-важният извод от изследването се състои в потвърждението не само от археологична, но и от антропологична гледна точка на факта, че Гробница ΙΙ във Вергина принадлежи на Филип Македонски, а годината на смъртта му е 336 пр. н. е.

Междувременно в рамките на същия симпозиум Ангелики Котариди, директор на 17-а Дирекция за праисторически и класически паметници, представи в своя доклад „смели“ от научна гледна точка хипотези за откриването на пет нови царски гробници, може би на членове на династията на Теменидите, дори на самия цар Касандър, или на някой от синовете му.

Маска на менада, открита при разкопките на царския некропол в Егес, Вергина

В своето изложение със заглавие «Възстановяване – разкриване на царския некропол в Егес. Опазване и разкриване на гробниците на Теменидите» Ангелики Котариди посочва, че са били открити общо (от 1996 до днес) двадесет гробници, датирани в архаичния период (първата половина на 6 в. пр. н. е.) до ранната елинистична епоха (края на 4 – началото на 3 в. пр. н. е.).

«Въпреки че всички гробници са ограбени, наличието на останки от впечатляващи погребални огньове с богати дарове (съдове и оръжия), както и размера и вида на самите паметници, ни накараха да ги свържем с династията на Теменидите», отбелязва Ангелики Котариди.