Галерия

1

Доста смело звучи планът да си откриеш галерия в центъра на Атина по време на вихъра на икономическата криза. Но една млада гъркиня, която си има галерия и книжарница в Берлин е доста оптимистично настроена. Елена Пападопулу вярва, че кризата ще доведе до преоценка на стойностите, но от своя страна, за да си помогнат галеристите може би ще трябва да смъкнат вече надутите цени. Елена е собственичка на галерия Nice and fit в Берлин и участва с трима свои художници на изложението Арт Атина.

Залог в полза на младите художници

На изложението Арт Атина представям трима художници - двама американци и една германка. Сара Кроунър (Sarah Crowner, родена през 1974 г.) в картините си съживява много движения от миналото като абстрактното изкуство например. В тази си работа показва картини, които са направени от вълма, платнища и различни други материи, които зашива една за друга. В момента тя е представена и на Биеналето Уитни, което е едно много голямо изложение в Ню Йорк и се организира на всеки две години. Там се показват най-важните тенденции в американското изкуство и е наистина нещо невероятно! С моята галерия Сара Кроунър започна да си сътрудничи преди около две години. И когато един художник израства заедно с теб е страхотно, да го виждаш, че напредва така бързо...

Освен това представям Angela Mewes, която е скулпторка, прави инсталации и пише и поезия. Нея я представих и тази година на re-map изложението в Атина. Тя също мисля, че има доста силен израз като съчетава минимализма със свободата на поезията. Тя също е много млада и също е с мен отпреди две години. Третият художник, който представям е Джеймс Хоф (James Hoff), който поставя в една серия от картини сцени от книжка за оцветяване на Черните пантери от 1968 г. Книжката е била нарисувана от анонимен автор, който я е дал на Черните пантери, но те не са я приели, защото е твърде остра за тях – показва белите като прасета. Но книжката попада в ръцете на ФБР, които решават да я разпространят както сред двете общности – сред белите и сред черните, за да разпали странни емоции. Като цяло моята галерия в Берлин дава платформа на много млади художници, имам и книжарница за малки издантелства, които не могат да бъдат открити в големите книжарници и понеже съм гъркиня реших да отворя и една галерия в Атина, която ще започне да функционира от месец октомври.

Берлин/Атина

Малко е странно положението в двата града – Берлин и Атина. В Берлин всъщност няма пазар на изкуството – има много художници, много галерии, много неща, които са свързани с изкуство и могат да се правят, но няма купувачи. Никога не е бил един богат град и затова художниците винаги са се насочвали натам – тези, които искат да живеят по различен начин, да не плащат високи наеми, да могат да се хранят за малко пари и т.н. Но през самият град минават толкова много хора, които не живеят там и те всъщност са купувачите на творби на изкуството – чужденци от Европа и Америка или германци от други градове, които са по-богати.

От друга страна в Атина е много по-компактен кръга от художници, по-малко галерии, но има повече колекционери. Съществува този парадокс, който важи. Освен това считам, че гръцките колекционери са доста смели. Това са ми споделяли и мои колеги от Германия, които въпреки че са немци и си имат своите немски клиенти, казват, че много им харесват гърците няма в продължение на година и половина да мислят дали да си купят нещо от някой млад автор, който няма дълга биографична справка. Докато германците ще се замислят повече и ще искат доказателства и тапии, че художникът се развил добре.

Икономическа криза и пазар на изкуството

Пазарът на изкуството е наистина странно нещо. Цените често са невероятни и понякога хората навлизат в тази сфера по незнайни причини – заради някой приятел или защото е на мода или защото лайф-стайл списанията създават тенденция, което не е лошо. Но от друга страна изкуството е една платформа за разкични видове обмен – не само търговски, така че е много трудно да загуби истинското желание да се занимава и не толкова, за да се сдобие с един вид трофей, а повече като средство за общуване. Изкуството наистина те свързва с историята, със собствената ти култура или с културата като цяло. Времето ще си покаже обаче! Ако човек гледа по правилен начин на пазара на изкуството и цените не са надути... Много собственици на галерии пускат първоначално високи цени и после правят намаления, така че клиентът да се чувства добре. Но се надявам, че тази тенденция ще изчезне, защото е много грозна и поставя в лоша позиция както клиента, създава лоша слава на галериите и недобри условия за художниците. Сега по време на икономическата криза трябва да смъкнат цените, защото са ги надули по безумен начин. Но не мисля, че хората ще престанат да се интересуват от изкуство и най-вече в този момент, когато всичко се руши наоколо това е единственото пространство, където можеш да си направиш преоценка на ценностната система. И ако погледнем съвсем прагматично, инвестицията в изкуството е нещо, което никога няма да те разочарова. Ако някой има възможност да си купи картина на логична цена, след десет години може да се окаже, че е сторил много по-добре, отколкото ако е играл на борсата със същите пари.