Галерия

1

За нея издателят й Игор Марковски казва: „Вида Пиронкова прави пръстени, огърлици, обеци и гривни и навсякъде слага по едно камъче от Древна Елада, защото в камъните тук се крият спомени. Не стига това, но в тези спомени има и ноти. Закачете една нейна огърлица, на прага на вратата или на терасата си и ще чуете как вълните на Бяло море се плискат в краката ви”.

В книгата си „Броеницата на Вида” тя пише: „Някой някого намира някъде накрай всемира и му свири на антична лира Соломоновите песни”. Вида Пиронкова е поетеса, музикант, художник, бижутер. В същото време има много ясна позиция по всички теми, които засягат съвременното общество. За изкуството, липсата на духовна храна и други културни и по-прозаични теми с Вида разговаря Анастасия Балездрова.

Броеницата на Вида

Винаги съм искала да пиша. Думите за мен имат много голямо значение за живота изобщо. Аз съм голяма почитателка на Натали Сарот, която има много есета, посветени на думите и малко или много съм повлияна от нея. Аз също пиша за думите, тяхната употреба, за двойнственото и тройнственото им значение, интонацията, с която се изговарят.

Откакто съм във Фейсбук усетих много отчетливо, че когато нещо е написано ти нямаш контакт с човека. А фактът, че в българския език няма ударения не ни помага. Така е много трудно да хванеш истинския замисъл на написаните думи. Може да се случи така, че хората да интерпретират написаното по съвсем различен начин и така се получават фатални грешки и недоразумения в отношенията между хората.

Освен това, за да мога да разбирам интонативно повече хора или посланията, които се изпращат чрез песните например аз научих много езици. Владея шест точно по тази причина. Просто комуникацията при мен е много силно застъпена.

В един момент набрах смелост да започна да записвам мислите си. Иначе пиша поезия от 15-годишна. За мен, а и исторически е така, поезия се пише или от много млади хора или от много силно издигнати духовно хора. В началото започнах да пиша като млад човек. Тогава поезията e чиста и неопетнена и разказва за първите сблъсъци на младия човек с живота, обществото и най-вече за любовта, която е и единственият смисъл на нашия живот. Независимо дали е божествена, междучовешка или друга.

Тогава започнах да записвам своите мисли. Книгата ми, която скоро излиза от печат и ще бъде представена през октомври в София съдържа стихове от последните години. Там са и стиховете на няколко песни, които съм писала преди години в България и носят голям духовен заряд и нарочно исках да участват. В книгата има още кратки разкази и мисли, които поставям под общото определение „текстове”, т.е. наниз от думи.

Понеже приличат точно на наниз и дори имам няколко текста за думите, Игор Марковски имаше идеята да наречем книгата „Броеницата на Вида”. Оформлението е изцяло подчинено на идеята за броеницата, дори написах разказ за нея. Той е фантастичен и съдържа исторически данни за броеницата. В книгата ще има изненади: Разделител с тази форма и още куп неща. Цветовете са белият и черният и има само един цветен акцент, който няма да издам. Подготвила съм 33 текста и 33 стихотворения, защото истинската старинна броеница се е състояла от 66 топчета.

Официалното представяне ще се състои на 18 октомври в 18:18 в Студио 5 на НДК. Избрах това място сама, защото там се събират много творци и се провеждат четения, джаз-вечери, концерти, пианистични изяви и други. Понеже ни трябваше зала с пиано имах предложения да направим представянето в някой луксозен хотел. Но аз съм артист и исках да събера много приятели и познати, които наистина държат на мен и ще се радват да се докоснат моето творчество през последните години. Ще има много изненади, за които дори и аз не зная какви ще бъдат. Аз ще изсвиря на роял няколко мои песни, 2-3 нови и 2-3 стари. Едната песен е личен подарък за Игор от мен. Тя се нарича „Kiss my dream”. През 90-те години той работеше в радио Voice of America и в едно интервю пусна няколко мои песни. Той се влюби в конкретната песен и я занесе във Вашингтон. По онова време бяха нашумели баладите на Уитни Хюстън и така харесаха моята песен и започнаха да я пускат там и в продължение на година я въртяха непрекъснато. Та, ще изненадам Игор именно с нея.

Оформлението на книгата е на дизайнерката Ани Българанова, а издателството е „Сиела”. Надявам се читателите да я харесат и малко тръпна, но предполагам, че всичко ще бъде наред. От тук нататък работя по два романа, които започнах, но мога да кажа, че писането ми отнема доста време.

Вида и изкуствата

Занимавам се основно с музика. Когато дойдох в Гърция единствените две неща които взех бяха кенгуруто с бебето ми в едната ръка и под рамото на дясната ръка – синтезатора, който е професионален и огромен. Просто не се разделям никога с него. В моменти на пълно отчаяние той ми е най-големият помощник и успокоител.

Скоро предстои да издам музикален албум с гръцкото издателство Cambia. В България така и никой не прояви интерес да издаде моята музика с изключение на албума „Керванът”, който обаче бе оттеглен, поради някакъв конфликт на интереси. Всички останали песни и изобщо музиката, която съм издавала са били финансирани от мех, дори когато изпълнителите са били много известни в момента певци. Не искам да споменавам техните имена.

Бих определила музиката си като много интересна. Иноватор съм в много отношения. Песните ми не са обикновени песни и се различават от останалите най-малкото по формата. По същия начин пиесите ми са по-близо до класическата музика и също са с различна форма. Т.е. това, което излиза от ръцете и главата ми не е подчинено на съществуващите форми. Ползвам ги, но винаги се стремя да бягам от ограниченията. По принцип музиката е математика. Но мен дори идеята за някаква обозначена структура вече ме изважда от равновесие. Затова в началото без да искам, а сега вече съвсем съзнателно нарушавам тази схема. Не обичам квадратните и триъгълните форми и съм почитателка на кръга и на сферата. В музиката ме очаква голямо бъдеще, но в момента това не е най-силният ми период. Научих се да изчаквам периодите си.

По принцип всичко при мен става с натрупване на много знания, от начина на живот, влияние от социалната среда и семейството. Аз съм родена в семейство и социална среда, които още през миналия век, дори по времето на друг обществен строй живееха по много бохемски начин. Само сред много изявени духовно личности в България. След това светът започна да се отваря за тях. Така че от невръстна възраст получих цялата тази кошница от дарове, с която съм надарена. Това е нещо, което осъзнах напоследък. Прекарах доста години с това да разпилявам нещата, които ми бяха дадени.

След това е образованието, което ми дадоха. По-късно животът ме изпрати в едно друго училище – в Рим, където освен че се чувствам най-добре пет години не ми стигнаха, за да поема тази култура и вековно насъбиране, каквото има там. Имах шанса да попадна в среди на културни дейци-представители на най-различни изкуства и попивах информацията и познанието като гъба.

След това дойдох в Атина. През първата година учих гръцки език, който в началото ми се видя труден. Но завърших обучението си с отличие и имам диплома от училището по новогръцки език в Солунския университет.

Вида и бижутата

Тук попаднах на едно топло, тихо и кротко място, където никой не ме познава, нито пък иска. Тогава в предградието, където живея един учител направи курс по бижутерство. Аз правех бижута от печено тесто като ученичка. Отначало ги боядисвах с акварелите на баща си, но след това реших, че маслените бои са по-подходящи. По принцип формите винаги са ме интересували. Участвала съм и в изложби с малки дървени оцветени скулптури и камъни. По-късно правех и скулптури. Изобщо всичко, което освен мозъка е и занимание за ръцете ме влече много.

Та, когато започнах курса имах идея какво ще правя и ми трябваха материали: сребро и камъни. Знаех да обработвам метала и още на третия урок предложих на моя приятел-бижутер да му чиракувам срещу заплащане. Той се изсмя, но аз му казах, че имам моделите в главата си, че няма да рисувам, за да не ми ги открадне някой, но трябва да се науча да работя с уредите. Той се съгласи и започнах да му чиракувам просто така. Василис ме научи много бързо, купих си инструменти и сега имам една стая в неговото ателие, където правя уникални модели. Не ги рисувам, те са в главата ми и ги виждам като скулптури. Избирам хубави камъни, сребро. Започнах да ги продавам на приятели. Не ги рекламирам и всъщност жените или техните мъже, които са видели някъде някое мое произведение идват и ме намират един от друг. Освен това бижутата ми са заредени със страшно много позитивна енергия и това ми го казват жените, които носят и не свалят моите бижута. Подписвам всичките си бижута с името си и самото значение на думата „Вида” върху даден предмет означава живот.

Не се изхранвам от това, но не съм и евтина, защото за мен бижутата са произведения.

Другото, което ме отведе към бижутерството бе запознанството ми с Умберто Мастрояни – най-големия италиански скулптор – футурист и основател на това движение. Той ми подари два чифта обеци и един пръстен, от които сега ми е останал само той и го пазя като очите си. Още тогава, в периода 1995 – 2000 аз си казах, че един ден ще правя такива неща.

Вида и изобразителното изкуство

Започнах разказа си за бижутата със семейната среда и образованието, за да покажа, че всичко е навързано. В миналото рисувах и част от картините ми все още са в Рим. Едните са страхотен кич и аз го зная. Други са свързани с моето гадателство. Неща, които виждам и се случват след това в годините. Една от картините ми, която и днес се намира в една голяма галерия в Рим представя кулите-близнаци в Ню Йорк и бяха разрушени. Тогава все още съществуваха, но аз ги бях нарисувала в червено и оранжево и в пламъци. Тогава галеристът се учуди и ме попита защо. Тогава му отговорих просто, че такасъм ги видяла. След голямата катастрофа той ми се обади и беше повече от изумен. Между другото имах и много други индикации за тази дата, но картината остана като документ, дори и да няма никакви художествени качества. Тя е интересна като мисъл и визия, а посланието й вече се осъществи.

Вида и виденията

Не мога да кажа, че е гадателство. Сънувам много от нещата, бижутата, песните тон по тон. Когато се явих на единствения „Златен Орфей”, на който съм участвала и получих някакви награди в песента ми „Ела” имаше уникално соло за обой. То беше уникално рококо-барок соло, свирех го на пианото, но не чувах инструмента, който да го изпълни. В същото веме оставаха съвсем малко дни до края на срока, в рамките на който трябваше да предам нотите, за да ги аранжират. Една нощ просто чух гласа в главата си „Обой, обой”. Събудих се като обезумяла и осъзнах, че солото ще се изпълни с този инструмент. Съвсем случайно на следващия ден се запознах с един млад музикант – обоист. Песента се получи прекрасно, потвърдиха го покойният вече Вили Казасян и оркестърът. Когато пиша хубави неща те излизат от ръцете ми директно. Въобще не се и замислям. Само знам, че трябва да хвана химикал или пиано. Ако нямам просто записвам идеята на един стар касетофон, за да не я забравя.

Гледам на карти таро и на други. На г-жа Анна – Мария Татой гледах на най-обикновени, описала съм случая и в разказ.

Паралелът между начина на живот в Гърция и България

Няма разлика. Единствено ми липсва обществото, в което съм се движила в България на времето. Сега вече го няма и там. Много бавно започнах да оформям един много малък кръг, защото гръцкото музикално общество не допуска лесно нови хора. Аз се отдръпнах малко от музиката и реших, че по други канали ще достигна до целта си. Просто е ясно, че за това е необходимо много време.

Другото, на което започнах да се научавам и нямах преди е да бъда търпелива. Гърците са ужасно спокойни хора, бих употребила и думата мързеливи. Отскоро не се дразня, но преди това ме изкарваше извън равновесие. Истината е, че климатът има много голямо значение за това явление. Приличаме си много като нации, но и се различаваме. Гърците в никакъв случай не са лоши хора. Не бих искала да обидя българите, но ние сме една идея по-притворени и по-коварни. Ние като че ли се опитваме точно тях да прецакаме, а исторически е доказано, че няма как да стане. И понеже не можем да го постигнем, особено напоследък покрай кризата се говорят само лоши неща за Гърция и гърците. Това не прави чест на моя народ, защото аз не съм чула нито една лоша дума за българите и България от грък. Това са моите лични наблюдения. Българите искат да им помагат, да бъдат оценявани. В мига обаче, когато видят гърба на човека започва едно плюене и чернене, което е типична българска черта и е неизкореняема.

Гърция, кризата и еврото

Гърция трябва да излезе от еврото. И дори мисля, че не само тя ще излезе. Принципно нямам нищо против Европейския съюз, но за нашите малки страни не е полезно. Нищо няма да навреди на Гърция да се върне към драхмата. Напротив. Тя така ще си върне позициите, богатствата, достойнството, производствата. Гърция е една много богата страна, която днес прилича на на затворен в клетка силен звяр. Трябва да дойде мишчицата, да прегризе въженцето и да отвори клетката. Не зная кой ще бъде в ролята на мишчицата.

Кризата е световна, тя не засяга само Европа и Гърция. Първо, тя е духовна криза и естественият ефект е да прерасне в икономическа криза. Но това не се диктува от Европа. Кризата ще продължи и ще придобие други измерения.

Чалгата

Мнението ми е, че чалгата си отива. Визуално бих я определила като един загноял израстък, който или го режеш или си изсъхва сам с времето, като апандисита. Когато не му обръщаш внимание той не се възпалява и ти живееш с него. Така както той обира мръсотията на организма, така и чалгата обира духовната мръсотия не на 22-те години на прехода, а на много време преди това. Духовното унищожаване на българите е започнало още в петте века на турско робство. Но дори и те не са успели да сразят толкова много силния дух на хората. след края на този период има няколко години на съживяване, но след това започва нов запад до тоталното смазване на българина до земята. Когато той вече няма интерес към нищо друго освен това да се нахрани, да се наспи, да се облекчи той е идеална почва за развитие на нещо друго. В продължение на дълги години ние живяхме в една „мъртва зона”. И тогава избуяха най-низшите страсти в българина. Това го има и в историята на музиката. Първобитният човек открива оръдието на труда, започва да коли животни, за да се храни, облича една кожа, за да не е гол, но това не му стига. Или да се разиграе, за да се разтовари от физическата си енергия или да попее, след като вижда, че и другите животни го правят. Така възниква първото възпроизвеждане на шумове от природата. Това, което влияе много на човека са първобитните ритми – африкански, индийски, цигански или арабски, в които самият ритъм въздейства на първа чакра на човешкото същество. Това е сексуалната енергия. Този ритъм се използва в страшно много видове музика от различни страни – азиатската, африканската, в маанетата, в циганските кючеци, в гръцкото цифтетели и други. По-ниските социални слоеве, за да освободят енергията си използват тази музика и тя моментално задейства енергията в първа чакра. От там вече се получава желание за секс, разплождане, продължение на рода и т.н. Това го има в чалгата.

Та, след турското робство в България имаме един период на затишие, когато ние имаме народната музика. В нея са замесени звуци от Орфей, космични звуци, които нямат нищо общо с тези анадолски ритми. После имаме стара градска музика, а след това вече социалистическа музика. Не бяхме единствената държава, в която трябваше да се пише под строй еди-каква си музика.

Докато в Гърция уважаваният от мен гений Микис Теодоракис, именно защото е гений прави така че музиката да се приеме от народа. В нея има и древната музика, и ритмически вкарва малък азиатски елемент. Върху това добавя комунистическия текст. Така прави един хубав продукт и го налага за доста години. Другата музика е азиатското цифтетели и популярната музика. Гърците са националисти, слушат тяхната си музика, но това не е случайно. Тя е била поръчана да се напише на Теодоракис и Манос Луизос, за да изолират всички чужди влияния и да остане в историята като гръцка музика. Когато пуснеш „Зорба гъркът” веднага изплува асоциацията с Акропола, Гърция, морето.

При българите това го няма. Те вземат руската школа с маршовата музика и след това нищо. Единствено изключение е Панчо Владигеров, но той е космически автор и немски възпитаник. Ползва народните мотиви, за да обозначи националността си. Иначе е световен композитор и няма аналог в България. Така за масата няма нищо и тогава отново се връщаме към първобитните ритми. Но хубавото е, че този период приключи. Необходими са още няколко години, за да се изчисти напълно.

Но духовният глад не засяга само България. Не можеш да задоволяваш само тялото си. Хората започват да осъзнават, че са много гладни духовно. И започват да се размърдват, за да си доставят този вид храна.

Социалните мрежи

Това е нашето настояще и бъдеще. Начинът, по който можеш да комуникираш, с когото искаш за секунди, без ограничения за времето и пространството. За мен социалните мрежи са много голямо откритие. Аз съм голяма почитателка на Марк Зукърбърг, който всъщност сбъдна мечтата ми да комуникирам много бързо с хиляди хора.

Аз съм потребител на Фейсбук вече четвърта година. Засега Туитър не ме интересува. Имам набор от приятели, с които комуникирам всекидневно. Имам си някои латентни приятели, които само следят какво правя и активни, с които водим кореспонденция. На мен Фейсбук ми помогна. Някак си се отворих. Намерих своето поле за изява и с бижутата, и с музиката, и с писането. Публикувам нещата, получавам оценки, критики и не е необходимо да издам нещо на книжен носител или на нещо предметно. На практика е все едно да се оглеждаш в огледало. Понякога дори разказвам настроенията си там. Отначало приемах нещата навътре, но после се огледах в очите на другите и разбрах, че всеки потребител е там, за да се забавлява и да сподели това, което на живо няма да сподели с никого.