За нея издателят й Игор Марковски казва: „Вида Пиронкова прави пръстени, огърлици, обеци и гривни и навсякъде слага по едно камъче от Древна Елада, защото в камъните тук се крият спомени. Не стига това, но в тези спомени има и ноти. Закачете една нейна огърлица, на прага на вратата или на терасата си и ще чуете как вълните на Бяло море се плискат в краката ви”.
В книгата си „Броеницата на Вида” тя пише: „Някой някого намира някъде накрай всемира и му свири на антична лира Соломоновите песни”. Вида Пиронкова е поетеса, музикант, художник, бижутер. В същото време има много ясна позиция по всички теми, които засягат съвременното общество. За изкуството, липсата на духовна храна и други културни и по-прозаични теми с Вида разговаря Анастасия Балездрова.
Броеницата на Вида
Винаги съм искала да пиша. Думите за мен имат много голямо значение за живота изобщо. Аз съм голяма почитателка на Натали Сарот, която има много есета, посветени на думите и малко или много съм повлияна от нея. Аз също пиша за думите, тяхната употреба, за двойнственото и тройнственото им значение, интонацията, с която се изговарят.
Откакто съм във Фейсбук усетих много отчетливо, че когато нещо е написано ти нямаш контакт с човека. А фактът, че в българския език няма ударения не ни помага. Така е много трудно да хванеш истинския замисъл на написаните думи. Може да се случи така, че хората да интерпретират написаното по съвсем различен начин и така се получават фатални грешки и недоразумения в отношенията между хората.
Освен това, за да мога да разбирам интонативно повече хора или посланията, които се изпращат чрез песните например аз научих много езици. Владея шест точно по тази причина. Просто комуникацията при мен е много силно застъпена.
В един момент набрах смелост да започна да записвам мислите си. Иначе пиша поезия от 15-годишна. За мен, а и исторически е така, поезия се пише или от много млади хора или от много силно издигнати духовно хора. В началото започнах да пиша като млад човек. Тогава поезията e чиста и неопетнена и разказва за първите сблъсъци на младия човек с живота, обществото и най-вече за любовта, която е и единственият смисъл на нашия живот. Независимо дали е божествена, междучовешка или друга.
Тогава започнах да записвам своите мисли. Книгата ми, която скоро излиза от печат и ще бъде представена през октомври в София съдържа стихове от последните години. Там са и стиховете на няколко песни, които съм писала преди години в България и носят голям духовен заряд и нарочно исках да участват. В книгата има още кратки разкази и мисли, които поставям под общото определение „текстове”, т.е. наниз от думи.
Понеже приличат точно на наниз и дори имам няколко текста за думите, Игор Марковски имаше идеята да наречем книгата „Броеницата на Вида”. Оформлението е изцяло подчинено на идеята за броеницата, дори написах разказ за нея. Той е фантастичен и съдържа исторически данни за броеницата. В книгата ще има изненади: Разделител с тази форма и още куп неща. Цветовете са белият и черният и има само един цветен акцент, който няма да издам. Подготвила съм 33 текста и 33 стихотворения, защото истинската старинна броеница се е състояла от 66 топчета.
Официалното представяне ще се състои на 18 октомври в 18:18 в Студио 5 на НДК. Избрах това място сама, защото там се събират много творци и се провеждат четения, джаз-вечери, концерти, пианистични изяви и други. Понеже ни трябваше зала с пиано имах предложения да направим представянето в някой луксозен хотел. Но аз съм артист и исках да събера много приятели и познати, които наистина държат на мен и ще се радват да се докоснат моето творчество през последните години. Ще има много изненади, за които дори и аз не зная какви ще бъдат. Аз ще изсвиря на роял няколко мои песни, 2-3 нови и 2-3 стари. Едната песен е личен подарък за Игор от мен. Тя се нарича „Kiss my dream”. През 90-те години той работеше в радио Voice of America и в едно интервю пусна няколко мои песни. Той се влюби в конкретната песен и я занесе във Вашингтон. По онова време бяха нашумели баладите на Уитни Хюстън и така харесаха моята песен и започнаха да я пускат там и в продължение на година я въртяха непрекъснато. Та, ще изненадам Игор именно с нея.
Оформлението на книгата е на дизайнерката Ани Българанова, а издателството е „Сиела”. Надявам се читателите да я харесат и малко тръпна, но предполагам, че всичко ще бъде наред. От тук нататък работя по два романа, които започнах, но мога да кажа, че писането ми отнема доста време.
Вида и изкуствата
Занимавам се основно с музика. Когато дойдох в Гърция единствените две неща които взех бяха кенгуруто с бебето ми в едната ръка и под рамото на дясната ръка – синтезатора, който е професионален и огромен. Просто не се разделям никога с него. В моменти на пълно отчаяние той ми е най-големият помощник и успокоител.
Скоро предстои да издам музикален албум с гръцкото издателство Cambia. В България така и никой не прояви интерес да издаде моята музика с изключение на албума „Керванът”, който обаче бе оттеглен, поради някакъв конфликт на интереси. Всички останали песни и изобщо музиката, която съм издавала са били финансирани от мех, дори когато изпълнителите са били много известни в момента певци. Не искам да споменавам техните имена.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
