Галерия

1

Дали името на бащата, когато става дума за известния гръцки режисьор Тодорос Ангелопулос, е толкова тежко за дъщеря му Елени Ангелопулос. Тя е млада, талантлива и нейното детство изобщо няма нищо общо с моето и твоето детство. Израснала е в къща, където в кухнята се е обсъждало, че киното трябва да бъде с политическо послание, а баща й е взимал децата си докато е бил на снимки в Сараево по време на войната. Тя е най-малката дъщеря на режисьора, но вместо да казва, че „фамилното й име й отваря врати, но кара хората да бъдат подозрителни”, тя е едно особено момиче, което обича да гледа филмите на Михалков от съвсем малка и се дразни на холивудските продукции. „Единствената комерсиална продукция, която гледам е „Доктор Хаус” казва.

Първият стих, който я впечатлява, когато е малка е на Сахтурис: „Главата ми е пълна със мечти, ръцете ми са пълни с кал”.

На 25 години, Елени има вече доста изяви, но последното й представление по стихове на поета Рицос изпълнени на албански и на ирански език, направи фурор сред театралните среди. „Рицос четях в училище, но тогава ми беше направил впечатление. В гимназия започнах да ненавиждам поезията. Не ми харесваше начина, по който я представяха. Но една учителка извън училище ми пусна да чуя „Лунна соната” на Рицос в негово изпълнение и това ме омагьоса” разказва Елени в интервю за списание Madame Figaro. Преди известно време й предлагат да направи предствление от „Четвъртото измерение” на Рицос и тя приема предизвикателството, но актьорите в нейоното „измерение” рацитират Рицос на чужди езици – ирански и албански. „Очаквам зрителят да се остави без да се опитва да разбере езика. Ако се оставиш, печелиш това, че можеш да разбираш без да разбираш”, казва Елени и допълва, че „хората искат да гледат истински неща, а не да се преструват. Не искат нещата, които ни сервира телевизията и американското кино, които ни създават чувства без те да са наистина наши”.

Елени Ангелопулу разказва, че горда с фамилното си име, но предпочита хората да не се плашат толкова много, когато го чуват. На въпроса какво би искала да каже на баща си публично, тя отговаря обезоръжаващо: „бих казала: „Г-н Ангелопулос, дадохте едно изключително интервю преди няколко дни във вестник Вима, което се надявам да го прочетат много хора на моята възраст.” След като говори за политическото положение в Гърция, каза, че младите хора не трябва да емигрират от страната в този момент. Ако всички се изнесем, няма да остане никой да защити тази земя. Ако оставим клоуните там горе да правят каквото си искат, разбираш какво ще стане...”

Но какво би станало ако тя не се беше родила в семейството на баща си, а живееше в едно средностатистическо семейство, родителите й имаха сладкарница, а тя е с едно средно добро образование. „Никога нямаше да започна работа в семейната сладкарница, това е сигурно. Дори нямаше да помагам. Не бих могла... Не знам какъв би бил животът ми. Сигурно детството ми щеше да е по-безгрижно, по-спокойно, по-всекидневно”, отговаря. „Моето детство беше много различно от това на всеки мой познат. Моите родители не са най-нормалните хора на света. Това да си взимаш детето по време на войната в Сараево за снимки, не е най-нормалното нещо. Това да тичаме от място на място, за да се виждаме с родителите си, в различни градове и страни и при трудни условия, обикновено при невероятен студ и сняг, беше нещо, което от една страна ми харесваше много, но не е и най-нормалното.”

Когато е малка, майка й на Елени, й пее Summertime на Нина Симон за приспиване. Но в къщата на семейството рядко се чува музика, защото таткото иска да цари спокойствие и тишина. Това е и повод за спречкванията между родителя и неговата дъщеря. В момента Елени се замисля много дали ще има възможност да снима филм, защото „времената са трудни”, както казва.

По материали на Madame Figaro

Към GRR Hot 15