Галерия

1

Човекът обаче има пълната свобода да възприема живота около себе си по всевъзможен и най-разнообразен начин. Да обърнем внимание на думата „воля”. Ние хората чуваме думите и ги разбираме по своя начин – както ни се иска, според това какво желание имаме и какво искаме да чуем в даден момент. В тази си „воля” сме напълно свободни. Не можем да променим орбитата на Юпитер около Слънцето, колкото и да ни се иска. Но можем да променим желанието си да я променяме. Ето в това е човешката ни воля, човешката ни свобода – да променяме начина, по който гледаме и възприемаме живота около нас, да променяме светогледа си, да променяме отношението си. Защото животът физически е непроменяем – Слънцето винаги изгрява от изток, а когато залезе изгрява Луната; реките винаги текат от високото към ниското, не обратното - променя се само нашето собствено възприятие за живота.

По аналогичен начин всеки човешки живот от чисто физическа и събитийна гледна точка протича по строго фиксиран модел. Обаче даденият човек има цялата свобода на света да променя отношението си към живота, към онова, което има или няма, към онова, което иска или не иска. И точно тук е тънкостта на способността ни да „променим” живота си. Физически не можем да го променим, но ако променим отношението си към онова, което преживяваме, всъщност ние променяме и него. Ако отидем на излет в гората, имаме най-различни възможности да преживеем този момент. Да се сърдим, че вали и е студено. Или пък да се радваме на свежия въздух и мирис на дъжд. Или да се търкаляме като деца в калта и да си устроим бой с кал. Обърнете внимание, че събитието е едно и също и е физически непроменяемо – излет в гората. Но начинът, по който го преживяваме може да е различен и точно това прави събитието различно за нас, прави го „променено”.

Ето едно малко обяснение на някои от астрологичните техники за прогнозиране, което доказва, че живота ни – физически - винаги протича  в определен порядък.

Вторичните прогресии (1 ден след раждането отговаря на 1 година от живота) се базират  на реалното движение на планетите. И само това е достатъчно, за да стане ясно, че ако в рождения хороскоп Слънцето сключва аспект секстил (60°) с Марс, то вероятността да стигне до аспект опозиция (180°) е почти нулева. За да измине Слънцето тези 120°, човекът трябва да живее поне 120 години. Както и ако планетата Венера в рождения хороскоп се е намирала в знак Овен, то е невъзможно да достигне знак Дева през живота на човека, защото разстоянието между тези знаци е 150°, които съответстват на около 150 години живот, понякога и повече – зависи от скоростта и движението на Венера в дните след раждането. Това води до интересни изводи дори относно вътрешната природа на промените, които изживява човек. Че те се развиват само в определени граници.

Слънчевите възврати, които са друга прогностична техника се съставят всяка година за точния възврат на Слънцето в рождения градус. Те също следват точно определен модел на разгръщане през годините. За запознатите с тях – направете примерно 20 слънчеви възврати. И проследете закономерното преминаване на Слънцето през домовете. Ако започнете от Слънце в 1 дом, следващата година то ще е в 10ти, след това в 7ми дом и накрая в 4ти, т.е само кардинални домове. След приблизително 11 години Слънцето започва да преминава съответно през 2ри, 11ти, 8ми и 5ти -  следващите домове. Като прехода може да започне някъде между 10ти и 11ти дом и да продължи както следва през 8ми, 5ти, 2ри и отново 11ти. И след още 11 години – през падащите домове 3ти, 12ти, 9ти и 6ти.

Лунната фаза – съотношението между Слънцето и Луната в слънчевия възврат - също следва точен модел, който се повтаря на всеки 19 години. Годините, през които се извършва преходът на Слънцето от ъглови домове (1, 4, 7 и 10) към следващи (2, 5, 8 и 11), носят голямо значение за живота на човека. Същото важи и за прехода от следващи към падащи (3, 6, 9 и 12), както и за прехода от падащи домове към кардинални. Има разбира се изключения от този модел, но те се срещат рядко. И когато се срещнат, това е сигнал за нещо необичайно.

Днес твърде много хора отричат факта, че човешкият живот е част от порядъка на Природата, който може да бъде „прочетен” чрез  движението на планетите в Слънчевата система. Затова у хората се настанява една празнота, усещане за безсмислие на живота, който водят. И особено след прехвърляне на определена възраст ги хваща екзистенциален вакуум. Тогава, а също и в моментите, когато се изправим пред някакво предизвикателство, започваме да си задаваме въпроса какъв е смисълът на живота ни изобщо. Но това не е правилният въпрос. Всъщност чрез своите предизвикателства и „случайности” животът задава въпросите си на нас, чиито отговори трябва да намерим. И като ги търсим, имаме шанса да открием смисъла си на тази Земя. Той е точно в онези неща, които стават „случайно, непредвидено” и по никакъв начин не можем да ги променим.