Галерия

1

Музеи в социалните мрежи. Музеи, в които можеш да се насладиш на питие и да участваш във „вечер на запознанства”. Музеи с безплатен вход. Музеи, които си сътрудничат помежду си.

В днешното време на криза културните институции са принудени да въведат драстични промени в начина си на работа, ако искат да си подсигурят минимума, от който зависи тяхното съществуване.

Преди няколко дни в Атина се проведе дискусия на тема „Бизнес музеи” с участието на международно признати експерти в областта на осигуряването на спонсорства и специалисти по маркетинг и връзки с обществеността в големи културни институции в чужбина.

„Публиката търси различни начини, за да се докосне до изкуството”, смята Райън Френч, директор за маркетинга и връзките с обществеността в културния център Walker Art Center  в Минеаполис. Той е един от петте най-посещавани музеи в САЩ  с над 600 000 посетители годишно.

„Социалните мрежи са едно много лесно решение, към което се насочват все повече музеи. Те предоставят един начин на комуникация с публиката. В Walker Art Center не позволявахме да се снима, докато не разбрахме, че не е възможно да спрем това да се случва. Така решихме да променим нашата политика и да „споделяме” тези снимки в социалните мрежи. Днес гласът на хората е много силен чрез Twitter. Ето защо „стената” между изкуството и публиката вече не съществува”.

Според него негативната критика в социалните мрежи е предимство. Хората, които работят в музея могат да участват в диалог с посетителите, които не са останали доволни от нещо, да разменят своите аргументи, да изкажат личното си мнение и изразят своите нужди.

Безплатният вход е една друга идея, твърди отговорничката за фирмените контакти в Музея на науката в Лондон Мариан Ранс. Според нея никой не трябва да се учудва, че културата е една от първите жертви на кризата.  „Това се случва и във Великобритания. Когата парите намалеят културата се превръща в лукс”. Но, както казва в тежки от финансова гледна точка периоди входът в някои от големите британски музеи  е безплатен. „От една страна това е така, но от друга питаме посетителите дали биха искали да направят дарение на музея”. Според нея безплатният вход може да бъде въведен за някои дни от седмицата и по този начин музеите ще могат да привлекат повече посетители.

Джеймс Р. Хакни, управляващ директор на консултантската компания Alexander Haas е специалист по спонсорствата за музеи. В рамките на едно малко проучване той е установил, че няма сътрудничество между музеите. „Например няма общ билет. В Атланта, където живея можеш да посетиш всички музеи с един билет. Всички американци от деца знаят за Акропола и Партенона. Ето, вижте първите заселници в САЩ, които са се опитали страната да прилича на Гърция, на родината на демокрацията. Нямахме история и гледахме към Гърция. И въпреки това днес в САЩ слушаме за организирани кампании за музеи и културни обекти в страни като Франция, Германия и дори Южна Африка, но не и за Гърция. Често се случва хората, които живеят близо до тези неща да забравят колко значими и ценни са”.

Той твърди, че кризата трябва да се превърне във възможност. „Ако държавата не може да даде пари за музеите, обърнете се към частници. В САЩ имаме примера на нов музей, за който Алис Уолтън дари 80 милиона евро. Защо да не може да стане нещо подобно и в Гърция в по-малък мащаб?”.

Но как би могъл един музей да привлече спонсорства, след като на пазара няма пари? Мариан Ранс е на мнение, че дори и това да е наистина така, „може би кризата е една добра възможност да се потърсят спонсори извън страната. Нека признаем: Акрополът, както например и Помпей са международни брандове, които биха мобилизирали целия свят за да бъдат спасени в случай на нужда. Просто в Гърция няма обучени експерти за тази задача”.

Музеят на науката в Лондон привлича около 3 милиона посетители годишно, но служителите в него се стремят непрекъснато да предизвикват интереса на повече хора. „Обръщаме се към деца, родители с деца, хора без деца, въсрастни хора, общностите на азиатците и африканците в Лондон, организираме вечери „gay and lesbian”. Организираме вечери, през които хората носят спални чували и спят в музея. Знаете ли кое е най-популярното събитие в музея? Последната сряда от всеки месец, когато организираме вечери за самотни мъже и жени. Пред музея има опашка. Пускаме релаксираща музика, сервираме питиета. Дали някой гръцки музей би посмял да направи нещо подобно?”.