За мен това е едно много голямо лично разочарование. Аз съм убеден европеист и сега бях принуден от обстоятелствата да си дам сметка, че проектът за обединена Европа е бил твърде много обърнат към миналото и преодоляването на следвоенните катастрофи и травми и твърде малко към бъдещето. Т.е. отсъства една споделена утопия, една споделена ценност. И това е много сериозен проблем.
Според анализатори след десет години Европа ще бъде периферна сила, докато Турция ще се е превърнала в много голяма икономическа сила в района. Какво е вашето виждане за това?
Аз не съм политик, нито политолог, така че разсъжденията в тази сфера ще бъдат дилетантски. Европа има население от 600 милиона души, а населението на Турция е момента е 80 – 90 милиона души. Това ги прави несравними. Турция има амбиция да стане регионален лидер на ислямския свят, което трудно може да стане, тъй като самата тя е разкъсана между подводни проислямистки течения и светската политика-наследничка на Кемал Ататюрк. Дори Ердоган не може да се справи с тази вътрешна разцепеност на турската политика. Те не могат да станат радикални ислямисти, а в останалата част от мюсюлманския свят има най-разнообразни настроения и течения, често екстремни. По тази причина Турция трудно може да стане лидер на този регион. Да не говорим, че съществуват и етнокултурни бариери между Арабския свят и Турция, затова не виждам шанс тя да стане лидер на този свят. Тя е много по-малка и по-слаба от Европа, но това не пречи на една част от това предсказание да се е сбъднала. Европа вече е периферна икономическа величина, сравнена със САЩ, Китай, Япония и т.н.
В последния период се засилват коментарите, че в Европа има липса на демокрация. Решенията се приемат от лидерите на Германия и Франция и след това просто се обявяват на останалите лидери. Какъв е вашият коментар?
Това са факти и не бих могъл да имам мнение по тях. Впрочем за страни като България, Румъния и Унгария например, където отсъстват реални политици с истински визии това дори е добре. Те естествено не защитават нашите интереси, но създават една цивилизована структура и път на развитие. Не съм сигурен, но мисля, че ако свързаната с частни интереси, а не с общото благо корпоративна българска политика можеше да не се намесва в такива решения, това щеше да е по-добре.
Възможността Гърция да се озове извън еврозоната и Европейския съюз изглежда доста реална. Смятате ли, че мястото й е извън европейските структури?