Галерия

1

Професор Александър Кьосев е ръководител на катедра История и теория на културата във Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Автор е на повече от 80 студии и статии в областта на българската литература, културната и литературната теория, българската и балканската идентичност и културната история на прехода, публикувани в български и чуждестранни академични издания.

Освен академичната му дейност той е един от хората, изиграли активна роля в интелектуалния живот на България по време на прехода през 90-те години на 20-ти век. Бил е един от учредителите на клуб „Синтез” - създаден през 1989, малко преди политическите промени в страната интелектуален кръг от хора, които са дискутирали свързаните с тази тема въпроси.

В интервю за GRReporter професор Кьосев анализира причините за европейската криза, липсата на солидарност между страните-членки на Европейския съюз, както и за последствията от евентуалния фалит на Гърция за нейните съседи.

В какво успя и в какво се провали европейската идея?

Това е един наистина много сложен въпрос. Европейската идея е нещо много старо. Историците на културата локализират първите й споменавания около 9-и век. Тя се е променяла много, но все пак е имала два основни етапа. Единият вариант е бил обединена християнска Европа - една благородна визия, която Новалис формулира в края на 18-и век. Другият вариант е посттравматичната Европа след Втората световна война, която е трябвало да преодолее гигантската травма на случилото се. И в двата случая става дума за обединение. В единия – за обединение на религиозно разделената Европа, а във втория – за обединение на национално разединената и тежко катастрофирала във всички посоки Европа.

В този смисъл европейската идея възниква от миналото и е една утопия за нещо като Съединени Европейски Щати, която след Втората световна война много бавно и стъпка по стъпка започва да се реализира от икономисти, политици и мениджъри. Това е хубаво, защото това са внимателни хора, които съвсем не са склонни към идеологически изхвърляния. От друга страна обаче това поражда един родилен дефект на проекта „Европейски съюз”, който ние наблюдаваме в момента.

Фактът, че от този проект отсъстват културата, усещането за споделена съдба и обща идентичност означава, че от него липсват солидарността и лоялността на държавите една към друга. Всъщност отсъствието на тази солидарност има пряка връзка с икономическата катастрофа на Европа, след като една държава като Гърция си позволи да мами останалите с години наред, а в момента на първата криза се появи икономически национализъм и всеки започна да брани границите си от работна сила, финансовите проблеми на съседите и т.н. Това показва колко малка е солидарността в проекта, наречен „обединена Европа”. Той се базираше на споделени интереси, но в момента, в който споделените интереси се разклатиха се оказа, че неговото политическо ядро, съставено от споделено благо и споделена визия за бъдещето е твърде крехко. Това личи и от европейските програми. Програмата за култура е наредена като сираче на края на опашката и всъщност културните политики са оставени на националните държави. Не искам да кажа, че това е единствената причина. Напротив, има изключително сериозни финансови и политически сътресения, като например миграцията. Но отсъствието на солидарност е една от важните причини.

Какво е вашето мнение за Европейския съюз във формата, в която съществува днес?