Галерия

1

Аз имам изключително силни сантименти към Гърция и просто не мога да повярвам на това, което се случва. Така че съм разкъсан. Ако трябва да разсъждаваме студено и по линията на една студена икономическа и социална справедливост това, което гърците са правили в продължение на години наистина е скандално и по някакъв начин заслужава и санкция. От друга страна Гърция е емблематично място за Европа. Тя е нейната културна люлка, част от най-важния културен канон на Европа.

Катастрофата на Гърция няма да се размине на никого. Ние няма да останем незасегнати от нея. Напротив, вече сме засегнати. Ако Гърция наистина катастрофира, излезе от Европейския съюз, фалира като държава и се превърне в символ на тотален крах ние ще имаме само вреда, защото тя е „ядрена” европейска държава и наш балкански съсед.

Може ли да бъде направен паралел между българския преход в началото на 90-те години на миналия век и с този, който според някои е започнал, а според други очаква Гърция?

Не мисля, че има някакъв паралел. Не виждам нещо в Гърция да е започнало. Виждам едни хора, които са свикнали с невероятни финансови привилегии да протестират с цел да си ги запазят. Те не се интересуват от икономическа рационалност и донякъде са прави, защото основният им аргумент е, че за това са виновни богатите. „Както богатите гърци, така и богатите европейски и световни банки са причинили кризата, ние сме само жертви”. Това разбира се не е така, защото консуматорите са участвали много сериозно в кризата, Аз не виждам в този процес никаква политическа програма, освен елементарна лява радикалност и анархизъм, които не смятам, че могат да доведат до нищо сериозно. Там няма проект. Ако има някакви леви революционни настроения, те според мен са много наивни и инфантилни. Те не носят в себе си никаква нова идея и най-важното, както и на други места по света гръцката Левица не си дава сметка, че катастрофата на Съветския съюз и Източна Европа е катастрофа на Левицата. Източноевропейският опит не е бил осмислен и те се държат като че ли това не се е случило. Все едно тези 70 години на съществуване на Съветския съюз и 45 години на социалистическия свят и Студената война не ги е имало никога.

Докато българската, така наречена „нежна” революция течеше по две линии. Едната беше симпатична и публична и там се възстановяваха либерални и демократични ценности. В този смисъл тя беше буржоазна революция и се държеше така, сякаш капитализмът не е изпитвал кризи. Сега виждаме, че това не е точно така. Под нея течеше едно криминално преразпределение на богатството, което използваше ситуацията и сега установи власт.

В Гърция няма нищо такова. Там има напрежение между политическите и финансовите елити и едни радикализирани маси, които бранят своите привилегии.

Управляващата партия в България е концентрирала в себе си цялата власт. Добро ли е това за една страна?

Въпросът има правна и политическа страна. Всеки политик би казал, че в една демократична ситуация е по-добре да има повече партии, понеже това създава по-добро разпределение на властите, по-добър взаимен контрол, по-добър контрол между властимеющите и опозицията и т.н. От друга страна, правният аспект на въпроса е следният: Суверенът, т.е. гласоподавателите са изразили своята воля. Те са гласували и са подкрепили тази партия. Няма инстанция над суверена. Той е казал така, така трябва да бъде. И ако суверенът е пожелал това, то той е ибрал този вид управление. В този смисъл можем само да се подчиняваме. Като хора със собствено мнение можем да имаме разни позиции, но те си остават частни.