Галерия

1

Днес се открива изложбата „К. Кавафис в картини” във Фондация „Теохараки”. Представени са произведенията на 40 съвременни гръцки творци, вдъхновени от поезията на големия поет Константинос Кавафис.

За нуждите на изложбата, организирана по повод отбелязването на 150 години от рождението на поета, от частни и държавни колекции са събрани над 100 творби – картини, скулптури, дърворезби – на водещи гръцки творци, избрали поемите на Кавафис за да изобразят собствения си вътрешен свят.

Вселенското измерение на поезията на Кавафис се разкрива чрез картините на Никос Хаджикириакос-Гика и Янис Царухис. Панайотис Тецис е вдъхновен от стихотворението «Александрийски царе», Костас Цоклис и Христос Бокорос от „Свещи”, Константинос Ксенакис от „Итака”, Едуардос Сакаян от „Желания”, Вана Ксену от „Стени”, Янис Психопедис от стихотворението „Далеч”.

«Колкото и еретично да звучи, мисля, че Кавафис мисли в образи, идеите идват впоследствие, и се смесват с вълненията, преживяванията и емоциите», посочва в каталога на изложбата председателят на Европейския Културен Център в Делфи Елени Арвелер. «Смятам», продължава тя, «че Кавафис е бил един упорит, настойчив любител на картините, не само от национална, но и от световна гледна точка. Така дори и ако човек не си спомня точно стиховете от някое негово произведение, то със сигурност ще е запазил в паметта си някой образ, някоя картина. Примерите са безброй. Мога да припомня набързо: стареца, заспал на масата, сълзите и дългите гриви на конете на Ахил, цветните стъкълца от короната на Йоан Кантакузин, старото огледало при входа на богаташката къща, пурпурните или овехтелите дрехи, счупеното колело, корабите с плячката и т.н.  Всички те съставляват декора на поезията на Кавафис».

Кавафис живее в далечното минало «и крачи сам, в компанията на желанията и търсенията си, понякога по улиците на Александрия, друг път из мрачните квартали на Антиохия», отбелязва уредникът на изложбата Такис Мавротас, и допълва:

«Неговият роден град Александрия е събрал в себе си много култури, той е една мозайка от хора с различни културни, религиозни и художествени традиции, и е бил поле за неговата вдъхновена дейност. Кавафис е живял в гръцката общност, пуснала корени в египетската земя и наброявала около 80 000 души през 20 в. Неговият апартамент на улица „Лепсиус” № 10, на 2-ия етаж, е бил неговото убежище. В центъра на града сред публичните домове и до болницата на гръцката общност, поетът се е вслушвал в шумния микросвят на страстта и чувството за болка и смърт от близката лечебница. Жилището му е белязано от неговата естетика, без телефон и ток, като е живял на светлината на свещите и газената лампа. През това малко пространство са минали десетки личности, поискали да се запознаят с него. А той, също както скулпторът вае творбите си, определял с особено внимание къде ще седне всеки един, така че светлината от прозореца да пада върху него».

«Приживе Кавафис се е запознал с много художници и скулптори. През 1901, когато е бил на 38 години, посетил ателието на Йоргос Яковидис в Атина, и е бил впечатлен от жанровите творения на художника. По същото време е срещнал Йоргос Ройлос, който довършвал прочутата си картина «Битката при Фарсала», една от най-значимите творби в историографията.

Също така Кавафис се е познавал с големия гръцки художник Константинос Малеас, който нарисувал портрета му. През 1932 се срещнал със скулптора Михалис Тоброс в ателието му, който по това време създавал монументалната статуя на Йоанис Каподистриас, първия ръководител на свободната гръцка държава след освобождението от турците, за Навплио.

„Произведенията на 40 съвременни гръцки творци в изложбата «К. Кавафис в картини», разказват всеки на своя собствен „диалект” вечната поезия на александрийския поет, придобивайки чрез творчеството му здравина и трайност”, завършва Такис Мавротас.