“Тези които мислят едностранчиво, които са избрали да възприемат живота като полупразна, а не като полупълна чаша, ще ви кажат, че в трудни времена първото нещо, което трябва да се ореже са парите за култура”, казва Кевин Спейси. “И мога със сигурност да го кажа, защото един от големите въпроси, с които се сблъсквам като художествен директор на Οld Vic е дали ще има възможност да продължавам да намирам пари за театъра”.
Февруари 2011 г., Кевин Спейси е голямата атракция на Кинофестивала в Берлин. Той е там за промоцията на “Мargin call”, един от последните му филми, от там и срещата му с малка група журналисти от цял свят. Облечен в много семпъл сив костюм и по-скоро “екстремни” бели мокасини, американският актьор изглежда е в настроение. Филмът му е приет добре, а той самият очаква с нетърпение началото на репетициите за «Ричард III» с режисьор Сам Мендес. Това ще бъде последното им сътрудничество в цикъла театрални «Βridge Ρroject».
Постът художествен директор на Οld Vic почти ще монополизира разговора – а причината е световната икономическа криза. «Интересното противоречие е», продължава актьорът, «че в трудни времена, дори и днес, театърът може да триумфира. Знаете ли коя е днес най-голямата туристическа атракция в САЩ? Бродуей. В Лондонския West Εnd продадените билети от театралните представления през 2010 г. са били най-много в цялата му история! Какво ми казва това ли? Казва ми, че хората правят икономии, за да могат да си подарят едно театрално преживяване. Защото имат нужда от него. Всички се нуждаем от него, то е необходимост».
Думите му за икономическата криза и връзката й с културата са в съзвучие с духа на филма «Μargin call»: в драматургичните рамки на само едно денонощие, филмът, режисиран от дебютиращия Джей С. Сандър, разкрива задкулисните игри в мансардите на осветените небостъргачи на Манхатън, откъдето шепа хора могат да решават бъдещето на милиони.
«Μargin call», където Спейси е начело на един подбран актьорски състав, сред който Джеръми Айрънс и Пол Бетани, е един икономически трилър, който се връща към първите стадии на икономическата криза от 2008 и проследява рухването на една инвестиционна компания. Кевин играе дясната ръка на президента на компанията (Айрънс), който осъзнава не само катастрофата, но и безизходицата. “От доста време не бях играл толкова значима роля в киното”, казва актьорът, “и от доста време не бях гледал филм, който да говори така прямо за икономическия кошмар, който преживяваме през последните години. Това, разбира се, не означава, че не съм оптимист”.
Всичко за Οld Vic
Ключова роля за участието му в «Μargin call» изиграл фактът, че Спейси се заел с търсенето на финансови средства за Οld Vic - обръщайки се към хората, които филмът анализира, т. е. банкерите. «И така, от една страна ме интересуваше човешкият аспект на въпроса, как обикновените хора са повлияни от една икономическа криза, като тази, която преживяваме днес, а от друга как са повлияни хората, които са пряко замесени или дори отговорни за кризата, като моят герой във филма».
Във всеки случай Спейси вярва, че изкуството трябва да бъде благодарно на банките. «Без Βank of Αmerica, без Βarklays, без Μorgan Stanley, без спонсори като Ричард Кериг, Филип Грийн и Робърт Ърл, не бих могъл да върша работата си в ΟΙd Vic. Същото важи и за още много културни организации. В 70% от времето си се опитвам да убедя хора с купища пари, че си струва да ги инвестират в изкуството».
На въпроса «как успява?» автоматично се преобразява. Очите му светват, вдига високо ръце сякаш позира. «С малко песни, малко танци», казва с напевен глас, «всичко може да стане». Изведнъж става сериозен: «Има два начина да убедиш някого. Първо, художественият аргумент, който, както споменах, казва, че изкуството е необходимо на всички нас. Второ, финансовият аргумент, който е много по-силен, отколкото повечето хора могат да си представят».
Когато му посочват, че според статистическите данни, приходите от изкуство са 3%, той им дава примера с лондонската South Βank, която по всяко време на деня е пълна с хора. «Поставям тогава съвсем простия въпрос: щеше ли да бъде толкова пълна банката в неделя следобед, ако не бяха Τate Μodern, Британският Киноинститут, Shakespear΄s Globe, Οld Vic, Νew Vic, Лондонският Кинофестивал, Националният Театър и Chocolate Factory? Не мисля. Компаниите в близост до всички тези организации са златни мини – ресторантите, хотелите, таксиметровите фирми, книжарниците. Изкуството докарва икономика. Следователно културата във всички големи центрове по света е икономика. И не искам да виждам друго чудовищно търговско село без следа от културна стойност в него. Губи се смисълът».
Усърдието и отдадеността на Кевин Спейси в това, с което се е заел са пословични. Благодарение на известното си име успява да направи Οld Vic печеливша компания. Като творец, щом веднъж се заеме с нещо, никога не прави и крачка назад. В Берлин обяви, че репетициите на «Ричард III» започват през май и оттогава до март 2012 г. няма да може да прави нищо друго. Турнето обхваща девет града в света, и след кратка пауза (за Коледа) ще се пренесе в Музикалната Академия на Бруклин. «Дори и ако Дейвид Лий се върнеше от онзи свят, за да ми предложи да работя с него, пак нямаше да мога да му кажа “да”», завършва със смях актьорът.
КОГА И КЪДЕ
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
