Марина Николова
През последните 50 години от съществуването си кубинското кино е неизменно свързано с идеята за революцията – в историите, които се разказват се променя историческия контекст и проблемите, с които трябва да се справят героите, но подходът остава един и същ, признава известният режисьор Иделфонсо Рамос Валдес на пресконференция в Атина по повод на откриването на Фестивала на Кубинското кино.
В продължение на една седмица зрителите ще могат да гледат 50 игрални и документални филми направени през последния половин век и спечелили международни награди. Фестивалът на Кубинското кино се организира в Гърция за първи път, а поводът е, че се навършват 50 години от основаването на Института за изкуство и кино индустрия.
Освен филмите на фестивала ще има посвещение на документалиста Сантяго Алварез, а режисьорът Иделфонсо Рамос Валдес ще направи еднодневен семинар за история на кубинското кино и за въпросите, които занимават кинаджиите в неговата страна. В посвещението на Сантяго Алварез ще бъдат представени 11 негови ленти, които са получили световно признание. Интересното във филмите на Сантяго Алварез е, че той използва за целите си всичко, което му попадне – плакати, снимки, изрезки от вестници, стари документални филми, сцени от други филми, а монтажът го прави след като избере подходящата музика – поп, блус, джаз или класика, по която нагласява образите. Сред филмите на Алварез са „Hasta la Victoria Siempre” направен 48 часа след като е обявена новината за смъртта на Че Гевара, „Cerro pelado” по името на кораба, който превозвал кубински спортисти да участват в Олимпийските американски игри през 1968 г., на които им било забранено да слезнат от кораба, но в крайна сметка успяват и спечелват 11 златни медали в общо 22 спортни дисциплини.
Г-н Валдес, който тези дни е в Атина, е живата история на кубинското кино – той е от основателите на Института за изкуство и кино индустрия, а неговите документални филми са награждавани на множество международни фестивали. Той сподели, че тази година в Куба са снимани три игрални филма и 12 документални, а двадесетина филми се планира да бъдат снимани и през следващата година. Филми като Suite Habana, Бени, Страници от дневника на Маурицио и Паднали богове разказват най-добре за съвременното кино в Куба. След като киното в Куба преживя своята голяма криза в годините след падането на Берлинската стена, напоследък то е започнало да се съживява, споделя г-н Рамос Валдес.
Откакто съществува киноцентърът в Куба от 1959 г., разказва режисьорът Иделфонсо Рамос Валдес, се правят повече документални филми отколкото игрални, защото за игралните се изискват повече средства, с които държавата не разполага. Една от основните идеи на движението на кинаджиите била за да се разпространи кино изкуството сред народа. По онова време Фидел Кастро желаел киното да стигне до обикновените хора във всички краища на страната, но понеже киносалоните били много малко на брой, кубинските режисьори решили да „заведат” киното при публиката. И така, 32 подходящо оборудвани камиони започнали да пътуват по всички селца и градове из Куба, за да прожектират филми. 95% от зрителите гледали филми за първи път в живота си, а през първата година броят на зрителите бил над 2 млн. души – миньори, земеделци и жителите на откъснати от цивилизацията селища.
В Куба киното е неизменно свързано с революцията, то е част от процеса и режисьорите чрез филмите си разказват за промяната в обществото. Паралелно обаче с развитието и разпространението на кубинското кино се прожектират филми от цял свят – най-добрите ленти от социалистическите и капиталистическите държави намират мястото си в кинозалите на Куба, казва г-н Валдес. Кубинските режисьори считат, че техните филми са начинът, по който могат да променят света. Характерно е изказването на един от основателите на института режисьорът Хулио Гарсиа Еспиноза, че „един филм не може да промени света, но ние трябва да го направим така сякаш може да направи нещо”.
За тези петдесет години, в които съществува Институтът за изкуство и кино индустрия са снимани 170 игрални филми и над 1 000 документални, както и няколко десетки анимационни и късометражни филми.
Кога:
От 3 до 9 декември 2009 г. между 18:30 и 00:30 ч.
Цена на билет за всички прожекции в един ден: 7 евро
Къде:
Център на кино архива, кино Лаис, бул. Иера одос 48 и Мегалос Александрос 134-136
Тел.: 210 3609695, 210 361 2046
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
