Галерия

1

Гали
    Що е то да постигнеш личен успех в живота, да се чувстваш успял?! Под успех в живота може да иде реч за най-различни неща, тъй като личното възприятие на всеки е различно. Той обаче неизменно е свързан с онова, което правим и създаваме. И винаги го измерваме с материални и социални постижения, с йерархични позиции, някакви титли, а понякога и определена доза слава и известност. Твърде често обаче има едно „Но”. Твърде често не можем да си обясним как хора, които имат сходен капацитет, извършват една и съща дейност, се оказват на коренно различни стъпала по скалата на обществения успех. Това е въпрос, който нерядко не ни дава покой и сякаш е необяснимо в какво се състои.
    Днешната статия е на тема къде е скрит ключът към личния ни успех и от какво зависи доколко личните ни стремежи и активност ще се увенчаят с успех. Имаме ли „таван” в успеха. Можем ли да се провалим дори и да сме дали най-доброто от себе си. Свикнали сме да го обясняваме с шанс, с късмет, съдба. Това разбира се съвсем не е далеч от истината, напротив.
    Какво е успехът? Успехът е в пряка връзка със собственото ни усещане за значимост, че сме най-добрите, че сме необходими някъде за нещо, с което се справяме отлично. Какво обаче е усетът за значимост, усетът, че си нужен, че си най-добрият, ако си сам и ако около теб няма никой?! Едно голямо нищо. Успехът винаги е свързан с другите хора. Ние винаги се сравняваме с другите, когато преценяваме успехите си. Онова, в което се опитваме да бъдем успешни, не би имало никакъв смисъл, ако не е представено на хората, на публиката, на екипа, на пазара, в магазина и не е сравнено с постиженията на другите.
    Нашите успехи и постижения винаги зависят от хората, населяващи средата, в която се изявяваме – дали сме поставени от околните измежду най-добрите, дали сме под тях или малко над тях, дали онова, което правим го приемат и оценяват или го отхвърлят. Дори и да сме дали най-доброто от себе си, ако то не се оцени от хората, на които го предлагаме, това е провал за нас, не е успех.  Нашият успех всъщност е в пряка зависимост не само от собствената ни оценка, колкото от оценката на другите хора.
    Да даваме най-доброто от себе си в това, което правим, е задължително условие, но не е достатъчно. То е само половината от историята. Хората около нас, другите, са тези, които ни дават или не ни дават шанс да постигнем успех. Средата, в която се изявяваме държи ключа към успеха ни и определя „тавана”, до който можем да стигнем.