Галерия

1

Кристалната нощ е нощта на 9 срещу 10 ноември 1938, в която се разразява масовият погром срещу евреите в Германия и Австрия. Наречена е така, заради разрушението на 7 500 магазини на евреи, чиито витрини са потрошени в израз на омраза и презрение от членове на нацистките групи. Статистиката сочи още, че са били унищожени 267 синагоги, 91 евреи са били убити, а десетки хиляди други са се самоубили, били са депортирани и изпратени в концентрационни лагери.

Тази година се навършват 76 години от трагичната нощ, която малко или много е била предизвестена от едно събитие, случило се два дни по-рано в Париж. На 7 ноември 1938 един евреин от Австрия стреля срещу секретаря на германското посолство във френската столица. Той умира два дни по-късно, но мълчанието на Хитлер във връзка с нападението за днешните историци е доказателство, че планът за унищожението на евреите вече е бил изготвен.

Еврейската общност в Атина избра годишнината от събитията, поставили начало на погрома, за да представи гръцкото издание на двутомния труд на историка Саул Фридлендер със заглавие „Нацистка Германия и евреите 1939 – 1945”. В нея той разказва историята на Холокоста, но не само от страничния поглед на историка, а и от своята лична история. Въпреки че по време на събитията той е бил дете и е оцелял, той губи своите родители. Според много изследователи, в начина си на изследване и описване на събитията, Фридлендер всъщност търси отговора на въпроса защо са били убити и дали са съществували начини те да избегнат тази съдба.

Историкът е роден през 1932 в Прага с името Павел Фридлендер. Когато избухва Втората световна война родителите му решават да се преместят в Париж. Когато германците нахлуват във Франция те кръщават малкия Павел и го крият  в католическо училище и след това се опитват да избягат в Швейцария. Опитът им е неуспешен, тъй като те биват заловени, депортирани и впоследствие убити в концентрационния лагер в Аушвиц, докато синът им остава в католическото училище до края на окупацията. След това е настанен в приемно семейство на руски евреи в Париж, а по-късно научава, че е от еврейски произход и приема ционизма. Впоследствие завършва института по политология в Париж и работи върху докторската си дисертация в Института по международни отношения в Женева, където преподава до 1988. Бил е преподавател също в университетите в Йерусалим и Тел Авив, а от 1988 е избран за професор по история в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA).

През 2008 Саул Фридлендер е награден с престижната награда Пулицър за нехудожествена литература. Година по-рано той издава втория том на книгата, цели десет години преди издаването на първия. Изследването му пък започва още през 80-те години.

„Трудът на Фридлендер поставя съвсем нов подход в начина на представяне на историческите събития, свързани с Холокоста и изобщо. Освен данни от официални източници като архиви и документи, той включва в разказа си свидетелства на хора, които са преживели събитията”, посочи по време на представянето преподавателката по средновековна история в катедрата по история, археология и социална антропология в Тесалийския университет Рика Бенвенисте.

„В първия том Фридлендер представя изненадата на евреите, почти пълната липса на начини да противодействат на събитията, както и мълчанието на останалата част от обществото. Разказът завършва през 1939, когато евреите се опитват да се задържат към това, което им е останало. Във втория том той използва дневници, чието водене спира, когато авторите им са депортирани, писма, от които става ясно, че дори след като вече са знаели какво се случва, те са продължавали да се надяват, че нещата може да се променят. В същото време Фридлендер прилага писма на германски войници, в които те открито признават пред близките си колко души са убили и така става ясен мащабът на трагедията”, допълни тя.

Бенвенисте и останалите участници в представянето посочиха, че издаването на книгата на Фридлендер на гръцки език е много навременно, предвид антисемитските настроения в страната, които от няколко години имат и своето парламентарно представителство. Показателен е фактът, че преди по-малко от 10 дни неизвестни до момента вандали оскверниха мемориала на Холокоста в Атина.

По думите на Рика Бенвенисте, изследванията за съдбата на евреите по време на Втората световна война ще продължат за много време занапред, особено що се отнася до тези в Източна Европа.

„Отварянето на архивите на бившия Съветски съюз и на останалите страни от Източна Европа постави началото на много нови изследвания за евреите в тази част на континента. От там нататък всяка страна има своите особености. Най-характерният пример за това е Франция, където едва проучването на един американски изследовател разкри режима на Виши и антисемитската му политика. Относно Балканите, някои неща бяха направени много скоро след събитията, докато други не. Например в България едва преди няколко години започна отново дискусията за спасяването на българските евреи, докато гръцките евреи, които са се намирали в контролираната от България зона съвсем не са били спасени”.

Съвсем скоро се очаква да излезе нейната книга „Тези, които оцеляха. Депортация, Съпротива, Завръщане. Солунските евреи през 40-те години”, в която Бенвенисте преплита историческите събития с личните истории на хората по примера на труда на Саул Фридлендер.