Галерия

1

След няколко дни в Гръцкоамериканския съюз се открива изложба за Атина през 60-те години. Никой до днес не е изследвал десетилетието, през  което Атина си сменя кожата- буквално.

Това прави Никос Ватопулос, известен със задълбочените си и многоизмерни текстове за гръцката столица, публикувани на страниците на вестник Катимерини. Но с изложбата, която се открива на 3 ноември вечерта известният журналист се изявява в едно друго свое качество, по-малко известно-това на  колекционер. Никос Ватопулос от ранните си училищни години събира списания, изрезки от вестници, картички, марки, снимки и много други, които днес са впечатляващ материал, важна част от изложбата „Атина. Духът на 60-те: една столица се променя”. За изложбата са използвани и други частни архиви.

Това не е фотографска изложба, нито архитектурна. Никос Ватопулос „хваща” заснемането на една страница от атинската история и я изпълва с аромата на епохата. Тази роля изпълняват кориците от списание „Иконес” („Картини”), както и характерните реклами на нови потребителски блага, които навлизат в атинските домакинства.

И прави това точно за това десетилетие по още една причина: първите му детски спомени се идентифицират с космогоничните промени, които разтърсват Атина през онази епоха. Детските очи записват масовите събаряния на стари къщи, както и бързата поява на нова култура, която се филтрира чрез новите навици на потребителите, свежите естетически кодове на рекламата, укрепването на средната класа и все по-силното обещание за невиждан просперитет, само няколко години след края на гражданската война, която поставя Гърция на колене.

Тази неповторима метаморфоза става предмет на обсъждане още в края на 70-те години. Но по-скоро се възпроизвеждат оценки и теории, свързани с политическия климат на епохата, която ги е породила. Доминира обвинителното слово, което се фокусира върху „разрушителната” логика на строежите, която „разрушава” Атина и повечето гръцки градове. Независимо от това нещо липсва. Общественият дебат до днес не е успял да балансира или по-точно да постави в „снимката” на демонизираната „Атина на Караманлис” и най-положителните аспекти на епохата (бързото икономическо развитие, културния просперитет), които обикновено са подценявани. Така поколения гърци са били затруднявани и все още са да разберат ентусиазма в пролозите на гръцките филми, които злорадстват по повод новия облик на Атина.

Трябва да се отбележи и че  ритъмът на развитие на гръцката икономика от 1960 до 1973 (когато е първата петролна криза) е  като на Китай днес, поставяйки Гърция между най-бързо развиващите се страни, членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, наред с Япония и Испания.

Затова зрелищната промяна на следвоенния град е свързана с развитието на икономиката през онази  епоха, което подхранва очакванията за просперитет и прави видим края на бедността за голяма част от гръцкото население. Днешният бляскав вид на реновираните неокласически сгради не е бил правило през 1958 или 1963. Даже напротив, старите къщи, много от които не са били ремонтирани и хигиенните условия в тях са били меко казано проблематични, са били тогава в колективното подсъзнание синоними на периода на мизерия и лишения.

Новопостроените апартаменти в модерни блокове, лъхащи на чистота и свежест са били послание, което малко гърци от поколението на окупацията са можели да игнорират. Затова изложбата на Никос Ватопулос, без това да е основната й цел, дава на посетителите цялостен образ на града на едно по-дълбоко ниво и ги сближава с духа на една епоха.Тя е лесно да бъде съдена, защото измества неокласическия град, който може да се види в старите гръцки филми и на снимките.

Площад Синтагма в началото на 60-те години, преди преустройството

​​„Атина. Духът на 60-те:Една столица се променя”, Гръцкоамерикански съюз (ул. Масалиас 22), 3.11 - 13.12.2014. Работно време: понеделник-петък: 12:00 – 21:00., събота: 10:30 – 14:30. Успоредни изяви: петък, 21 ноември, 19:00, лекция на Никос Ватопулос на тема „Атина от десетилетието на 60-те”; петък, 5 декември, 19:30- разглеждане на изложбата с нейния създател Никос Ватопулос. Входът е свободен.