Снимка - Мария Спасова
Полина Спартянова
Наскоро представителството на „Трансперанси интернешънъл” в Гърция публикува последния си доклад за корупционните практики в страната, според когото корупцията в обществения и частния сектор е намаляла с 15 % за последната година. Общо 30 % от запитаните гърци в анкетата са заявили, че при поискване на подкпуп са отказали да платят, но въпреки това за втора поредна година Гърция остава най-корумпираната страна в Европейския съюз.
Според Маргарита Добрева, главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките, корумпираността на гръцкия народ се корени още в Древна Гърция. По това време водещата сила за всички гърци бил Делфийският храм на Аполон и гласът на неговия оракул и поради тази причина много обикновени хора се стичали в Делфи, за да получат отговори и напътствия за бъдещето и съдбата си. В замяна на получените съвети гърците оставяли огромни дарове на оракула и така в ежедневието им навлязло понятието „дарообмен” – когато дариш нещо на някого, да очакваш в замяна определена услуга. По-късно Аристотел споделя възгледа си за корупцията, според когото общият интерес се загърбва и по този начин се обслужват само интересите на някои групи от обществото.
Дарообменът в древното общество се поддържа и през следващите две хилядолетия и се наследява както от Римска Гърция, така и от Византийската империя. Когато османците превземат тези земи също възприемат сравнително бързо гръцката традиция на дарообмена. Те са считали като свой обичай винаги да се ходи при властимащите с дарове, въпреки че зад този жест обикновено се криела молба за съдействие или услуга. С течение на времето дарообменът в Османската империя прерасва в „бакшиш” или „рушвет”. Когато султанът издава документ, с който се разрешава на някого да заеме определен пост, се заплаща такса и колкото по-високо в йерархията се намира този пост, то толкова по-голяма е тази такса, наречена „бакшиш”. Погледнат в исторически план бакшишът трайно се преплита в гръцката социална и икономическа култура. От начало гърците са го използвали при търгуването на патриаршеския пост в Константинопол и най-богатите фанариоти сред населението са наддавали баснословни суми, за да могат след това да се сдобият с повече влияние върху православните християни.
Според американския професор по история Барбара Йелавич „Когато обсъждаме корупцията в управлението на Балканите, трябва да помним, че много практики, които били неприемливи в Западна Европа, на Балканите се приемали не само за правилни, но и достойни за възхищение в някои случаи. Например, фаворизирането на роднини било стандартна практика. Смятало се за нормално един човек да назначи членове на семейството си на високи постове, когато той се сдобие с власт; това било белег за привързаност и лоялност към най-близките му хора.”. Това е и един от основните проблеми на Османската империя, който по-късно води до нейния банкрут и постепенно разпадане, а именно - нейната организация като родово свързана и неинституционализирана държава, в която решенията не се взимат на базата на законови правила и норми, а на сделки. Ако този феномен бъде погледнат от днешна гледна точка може да се направи заключението, че балканските народи все още не могат да се отърсят от корупцията, наследена от Османската империя и придобила други форми и размери в новата история на Балканите. И докато голяма част от българите винят 45 годишния тоталитарен режим в България и прехода след него за утвърдените позиции на корупцията по високите етажи на властта в страната, техните съседи гърци обвиняват най-вече политическия елит и управляващите в страната им.
183 години след създаването на съвременна Гърция „дарообменът” все още присъства в гръцката култура, въпреки историческите и икономическите промени в страната през последните няколко хилядолетия. Ориенталските корупционни навици, които наследяват и модифицират размяната на дарове и услуги от Древна Гърция, остават в новоизградената гръцка администрация и до ден днешен много от държавните и общинските служители в страната са склонни да бъдат корумпирани от властта.