Галерия

5

4

3

2

1

„Черно-бялото кино, за съжаление, вече принадлежни към една определена епоха. Идеята за черно-бялото е свързана с определена епоха. Младите хора вече не са свикнали да гледат черно-бяло. Филмите на Любич са невероятни, те текат в момента във Френската кинотека, неговото черно-бяло е много поетично, но те не се дават по телевизията и цяло едно поколение не иска да ги гледа. Когато започнах да режисирам с черно-бяло, режисьорите, които започваха да снимат цветно, бяха великите. И когато някой минаваше от черно-бяло на цвят ставаше автоматично „велик”. В момента се случва обратното. И в момента се губи техниката за обработка на черно-бяла лента. Трудно е да се намери черно-бяла лента, а лабораториите няма начин да ги обработят. Но поезията, която съществува в черно-бялото е неповторима.”

„Аз не мога да давам съвети. Но ако трябва да разговарям с някой млад човек, който иска да се занимава с кино, бих го питал „защо иска да стане режисьор?” – за да си види името във вестниците и по телевизията, защото изпитва невероятна страст към това или защото иска да забогатее. Трябва да си изясни и да реши. Аз мисля, че единственият начин да правиш кино е да имаш страстта. Защото е необходимо да се отдаде, много пъти ще се сблъсква с неуспехи и ще има много трудности, които може да го срутят морално. А ако иска да прави пари – може да се занимава с телевизия, има много начини... В момента е много лесно да се научите да режисирате. Купувате си една малка камера и започвате да снимате малки истории. И така учите. И тези филми ги гледат продуцентите и решават дали да ви подкрепят. И разбира се, за да снимате, трябва да имате идеи. Ако очаквате някой да ви даде сценарий и да го направите – това не е достатъчно. Но ако има страст, всичко се постига, както и с много работа. Нищо не пада от небето.”

Съвсем кратка биография:

Гаврас заминава от Гърция за Франция докато е съвсем млад и паралелно със следването си във факултета по филология в Сорбоната, се записва да учи режисура. Той казва, че от неговия клас, в който са били 25 души, едва четирима са продължили и са станали режисьори. Костас Гаврас става известен с филма си “Z” (1969) с участието на Ив Монтан и Жан-Луи Третинян, който е символът на неговото тврочество. Той е правил филми и в Холивуд и е награден с Оскар за „The missing” (1982) с Джак Лемън в главната роля. Но през последните десет години неговите филми все така привличат публика и критици – „Рай на запад” (2009), „Луд град” (1997) с Джон Траволта и „Амин” (награден с Цезар за най-добър сценарий през 2002).