В хладната атинска вечер кафенето на последния етаж на книжарница Public се препълни от хора на седмото изкуство, дошли да попият думите на режисьора Костас Гаврас, който казва, че за да правиш кино най-важното е страстта и идеите. Минути преди да пристигне режисьорът, погледите привлече Сакис Рувас, който дойде заедно със съпругата си Катя Зигули. Дискусията с Костас Гаврас води кинокритикът Димитрис Даникас, който надълго говори с режисьора за филмите му. Дискусията с Даникас и с публиката продължи повече от два часа, но ви предлагам да хвърлите едно око на някои интересни „парчета” от казаното.
Срещата с Костас Гаврас бе проведена в рамките на Втория Ρublic Digital Festival, на който участваха стотици млади хора и амбициозни режисьори. Кандидатите на конкурса за кратки дигитални филмчета са направили цели продукции, написали са сценарии, направили са декори и костюми, създали са музика и са раздали роли, за да снимат филмчета с мобилни телефони, дигитални фотоапарати или видеокамери. След няколко дни някои от тях ще спечелят първите места, което ще им донесат стипендии да следват режисьорско майсторство. Ρublic Digital Festival се организира под егидата на община Атина и на Гръцкия киноцентър с артистичен директор Димитрис Даникас и с председател на журито Сакис Рувас.
„Когато заминах за Париж, вечерите продавахме моливи и можехме да си изкарваме джобни пари и да учим. Университетът беше добре уреден - за студентите се предоставяше общежитие. Преди да замина работех една година в Гърция, за да имам някаква начална сума за следването си”.
„Започнах като четвърти помощник-режисьор, после станах трети, втори, първи, и така имах късмета да работя с много големи режисьри. Тогава помощник-режисьорите имаха голяма отговорност за крайния резултат - те правеха кастинга на актьорите и предлагаха на режисьорите кой ще играе.”
„Какво е режисурата? "80% работа и 20% талант" казваше Годар. Оттам където няма нищо, се сътворява един изцяло нов свят, сътворява се един живот. Режисурата започва от сценария, и, ако сценарият не е добър, диалозите не са добри – режисурата и актьорите не могат да бъдат добри... Най-добре е, ако режисьорът може да пише и сценарий.”
„Аз съм на мнение, че всички филми са политически. Носят философията и политиката на този, който прави филма. Най-лошите филми, които нямат нищо общо с реалността – и те имат влияние върху младите хора. Тези филми, които показват насилието като на игра – и те имат политическо значение. Не мисля, че зрелища, които ходят да ги гледат толкова много хора са аполитически. И имам предвид „политическо” в смисъл на „всекидневно поведение в живота” - каква ние връзката с „другия”, връзката ни с по-силните и с по-слабите. Всичко е една пирамида и ние сме на едно ниво на пирамидата, но въпросът е как ние се държим с тези, които са под нас и как се държат тези, които са над нас с нас. Това е политиката. Това за кого гласуваш на всеки пет години е друга работа.”
„Държавата е като едно семейство, има закони, има традиция и история, с които живеем. Ако не можем да ги осъзнаем тези неща е все едно да живеем на хотел и да си кажем, че утре ще се местим другаде.”
„Когато един комик има желанието да играе драматична роля, е много по-добър от всеки друг.”
„Няма трагедия – нито Шекспирова, нито на Софокъл, без трилър, без да ни завладее и да искаме да видим какво ще се случи по-нататък.”
„Ходим на кино, за да гледаме зрелище. Не отиваме на кино, за да чуем политическа реч, нито пък за да научим разни неща, като в университета. Правя филми, които са зрелищни и вътре в зрелището съществува темата, която зачеквам. Идеята е да се използва трилърът, за да се прокара идеята. Един човек от средната класа си губи работата и като си губи работата – губи всичко. Губи колата, децата не могат да продължат да ходят на училище, губи си живота”. (за своя филм „Брадвата”)
„Когато аз учех кино, за да станеш режисьор трябваше да минеш през една цяла система – първо да станеш помощник, да работиш няколко години, за да се научиш. А в наши дни е страхотно лесно – купуваш една малка камера, един компютър, правите филми с приятели и се правят фестивали с тези филми, можете да направите и DVD и да го разпространите.”
„Дойдох да говорим днес за дигиталното кино. Това е истинската революция. Невероятна е промяната, която доведе дигиталната технология. Не само заради улесняването при снимането, но се променя естетиката на творбите, променя се начинът, по който искаме да правим филми, начинът по който ги показваме. Негативното е, че не знаем как ще запазим материала, който снимаме дигитално. Филмът, който имаме записан на DVD се запазва 10-12 години, след това се губи, изтрива се. Трябва на всеки десет години да ги презаписваме.”
„От години кинаджиите снимаме на лента, за да се запазва филмът, а после монажът и обработката се правят дигитално. Но важното е, че дигиталното кино дава възможност на хората, които нямат голям бюджет да снимат на лента, въпреки това да снимат. Например да правят филми за училище. Аз бих снимал по дигитална технология по икономически причини, както и заради фотографията – най-вече за нощни снимки, тъй като чувствителността на дигиталната технология е много по-голяма от тази на лентата.”
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
