Галерия

3

2

1

За всеки, който е посещавал Атина поне веднъж тя се отъждествява с Акропола, таверните на Плака или със сградата на парламента на площад Синтагма. В своята изложба “Крайбрежието, Атина” («Coastline, Athens») младият фотограф Матео Дейвид Джонсън представя картини от една не чак до там позната Атина. В нея главни герои са плажните ивици на гръцката столица, които обаче нямат нищо общо с бронзовия загар на отпуснати туристи или лъскавите заведения покрай марините за яхти.

Изложбата показва чистата неподправена реалност в районите на Фалиро, Вулягменис и Глифада. През лятото те отварят прегръдка за туристите, но в същото време остават дом през цялата година за стотици хиляди жители на атинското крайбрежие. Фотографиите представят виждането на Матео Дейвид Джонсън за крайбрежната реалност, като го съчетава с кратки описания, подобно на нарисувана история. Те карат наблюдателя да се чувства като герой от книжка с комкиси, в която на всяка следваща страница те очаква нова изненада. Сякаш ти самият си нарамил туристическия сак и обикаляш непознатите до сега кътчета на столичното Средиземноморие.

Фотографът успява да намери и да предаде нотка на романтика и тиха красота в образите, които населяват околоморските райони, без значение колко злободневни могат те да ни изглеждат на живо. Изоставени кораби, пътници в дъжда, работници на индутриални обекти до морето, товарни пристанища и техните кранове като замръзнали железни птици са фона, на който Матео разказва своята атинска приказка. Той е от щата Мериланд, където живее до десетгодишна възраст, след което заминава за Италя – родната страна на майка му. С Гърция го свързва жената на живота му – неговата съпруга Натали, която е французойка с гръцко потекло. Преди около три години решават да се установят в Атина, за която и двамата признават, че няма да е крайната им дестинация. Определят себе си като хора на света и двамата споделят мнението, че дори и от най-тежката ситуация може да се намери изход. Важното е никога да не се предаваш.

Защо реши да се занимаеш с темата за крайбрежието?

Крайбрежието на Атина ми е любимо място за разходки. Това е приятно място да прекараш известно време. Като географски район, то е линейно и подходящо за разказване на истории. Ето защо избрах крайбрежието като място, където мога да експериментирам с разказването на истории с комикси и снимки.

Коя беше първата снимка, която те вдъхнови да започнеш историята на "Coastline, Athens" (Крайбрежието, Атина)?

Всъщност, това е районът Фалиро, където се намира стария олимпийски комплекс. Първо започнах да се разхождам там и пейзажът ми хареса. След това, взех фотоапарата и започнах да правя снимки, защото всеки път, когато се разхождах по крайбрежието там откривах нещо ново. На един по-късен етап нещата се развиха от само себе си и започнах да се съсредоточавам върху различни снимки на тема „крайбрежие”. Започнах да търся нови места и стигнах още по-надолу до Вулиагмени.

Крайбрежието понякога навява чувство на тъга или самота. Как се чувстваше ти докато работеше над този проект?

Всъщност никога не съм изпитвал дори и смътно чувство на тъга, гледайки крайбрежието, дори и в най-грозните му части. То е просто такова, каквото е и е изключително разнообразно. Не мисля, че може да бъде описано като тъжно или щастливо. То е каквото е: реалността в определен момент, в който аз се опитвам да я уловя.

Какво е фотографията за теб?

Тя е да уловиш света в точния момент, който е уникален само за тази секунда и да го увековечиш. С помощта на фотоапарата лесно мога да накарам реалността, която е извън мен да застине и да я пресъздам по начина, по който я виждам и най-вероятно не по начина, по който тя е в действителност. Това е моят прочит на света и мога да го изразявам отново и отново по субективен начин.

Как стигна до идеята с комиксите и какво те накара да комбинираш снимките и разказването на истории?
Преди да се захвана с фотографията аз пишех и все още чувствам нужда да разказвам истории на 100%. Опитвах се да измисля начин да пиша повече за историята, която се крие за моите фотографии и преминах през много експерименти. Като че ли нищо не проработи, докато не си спомних за журналист, който работеше в Афганистан и смеси снимки с рисувани комикси. Това ми даде добра основа да започна да пиша върху снимките и така започнах да ги трансформирам снимките.

Кои са любимите ти автори?
Харесвм стила на Милан Кундера и високо ценя творбите на Реймънд Карвър, Джак Керуак, Уилям С. Бъроуз.

Някои от тях са известни с това, че добре познава тъмната страна на света. Смятяш ли, че си предал ли подобни чувства в тази изложба?