Само през първите два месеца на годината два културни обекта в Гърция станаха жертви на обири: От Националната галерия в центъра на Атина бяха откраднати три картини, едната от които на Пикасо, а от стария музей в Древна Олимпия над 65 експонати.
Успешните удари на крадците, които все още не са заловени поставиха началото на полемика около това доколко добре са охранявани експонатите в гръцките музеи.
„След двете кражби, на 5 март министърът Павлос Геруланос подписа заповед за орязването с още 20 на сто на системите за охрана на музеите”, заяви председателката на дружеството Деспина Куцумба. „Ние имаме нужда не само от пазачи през деня, когато музеят функционира и през нощта, за да го пази отвътре. Нужди са и пазачи навън, които да обикалят около обектите с цел да предотвратят незаконните разкопки”. Както посочи техният брой се покачва все повече.
„Тук не говорим само за „професионалните” иманяри, които в доста от случаите бяха заловени от полицията. Имаме покачване в броя на хора, които просто копаят около археологичните обекти с надеждата да открият нещо и да го продадат”.
В момента дневните и нощните пазачи, които охраняват всички археологични обекти и музеи в Гърция са 2 000 на брой, а до миналата година към тях са се присъединявали още 2 500 души с временни трудови договори за периода между месеците май и октомври.
„Когато министърът на културата съобщава официално, че намаля бюджета на ведомството с 35 на сто, той дава ясен сигнал за състоянието на неговите структири. Двете кражби тази година не са никак случайни. Те не се организират на местно ниво, а са действия на международни мрежи за трафик с произведения на изкуството. Ако министърът продължи да реже от бюджета на министерството, той ще бъде единственият виновник за това, което може да се случи на националното ни наследство”.
През ноември миналата година 309 висококвалифицирани служители с дългогодишен стаж са напуснали работа по програмата за трудов резерв. Според археолозите, ако бъдат съкратени служители персоналът няма да е в състояние да покрива дори основните нужди. „В момента се прави само най-належащото, поради липсата на средства. На практика имаме финансиране само от Европейския съюз чрез Националната стратегическа рамка за развитие. В нея обаче можем да включим определен брой исторически паметници от всяка административна област. Опитваме се да осъществяваме реставрациите и поддръжките с почти несъществуващи средства. Например в област Епир има 3 000 паметници. Само четири от тях са включени във финансираната с европейски средства програма. Какво ще се случи с останалите?”.
Разкопките не са прекъснати, но археолозите казват, че повечето от тях не се правят за откриването на нови находки, а за спасяването на открити по повод построяването на съвременни обекти. „В този случай финансиранията се правят от други министерства, а и частните компании са задължени да платят за провеждането на разкопките”.
„Всички политици казват, че културата и свързаният с нея туризъм са „тежката индустрия” на Гърция. Това са думи без съдържание, като се има предвид, че дори в годините преди кризата за културата се даваше само 1 на сто от държавния бюджет. От 2010 насам дори и това 1 на сто бе орязано няколко пъти и искат да го намалят още”, допълниха археолозите.
Според тях министерството на културата се интересува само от големите археологични обекти. „На други места някои от музеите намалиха работното си време или отварят само няколко дни в седмицата. На острови като Касос и Лерос има малки музеи, които вече затвориха врати. Дори в музея в Родос едното крило бе затворено. Същото се случи с галерии във Византийските музеи в Атина и Солун”.
Всяко уволнение на пазач или археолог е равно на разрушаването на една древна статуя, заявиха гръцките археолози и обявиха началото на кампания, която цели „да създаде предпазен щит около културното ни наследство”.
„Паметниците нямат глас. Ти имаш”, написано на английски, френски, немски и гръцки език е основното мото на плакатите, на които се изобразяват антични и по-съвременни произведения. Археолозите призовават всички европейци да бъдат съпричастни към техните проблеми, които могат да се окажат пагубни за историческото наследство на страната. „Приканваме всички да отидат и да се снимат пред древногръцки паметници в музеи в своите страни, като залепят логото на кампанията и след това да качат снимките в страницата й във Facebook”.
На 18 април, когато се чества международният ден на културно - историческото наследство археолозите възнамеряват да организират художествени прояви пред сградите не само на гръцките, но и на музеите в цяла Европа.