Галерия

1

Координаторката на дискусията Перса Зери също заяви, че двата най-големи проблеми, които са довели до тази голяма криза в медиите са липсата на предприемачески дух и моделът на финансиране от държавата чрез реклами на държавните предприятия.

„Медиите изпуснаха най-важната новина – тази за банкрутирането на Гърция” започва изказването си Маня Ксену от Reliant Communications. Къде е проблемът и съществува ли сериозна политическа дискусия в Гърция са въпросите, които търсят отговор според Ксену, която допълва, че медиите ни плашат за грешните неща и подценяват важната информация. Тя отбеляза, че в момента Гърция е страната с най-много медии на глава от населението в целия Европейски съюз като има 250 телевизии, 500 вестници, 650 списания и 100 радио-станции. Другата характерна черта е, че само в Гърция съществува и парадокса медиите да имат акционери от други конкурентни медии или компании. Според Маня Ксену въпреки че много известни журналисти са се обърнали изцяло към интернет и са направили там своите издания, начина по който представят информацията и естетиката не са различни отпреди и те не могат да се справят с големите новини, а пък в момента е необходима съвременна и бистра мисъл.

Последно, Ксеня Куртоглу от агенция за проучване на общественото мнение Focus Bari, обяви някои статистики и заяви, че е необходимо вестниците да се съобразят с изискванията на своята публика, която не е хомогенна. Така че според нея има публика за печатните издания, но дигиталните им версии трябва да се пригодят към нови формати, които да се отварят от iPad, Android и iPhone.

Според данните, които представи Ксеня, броят на читателите на вестниците се покачва като в момента те са 57% сред хората на възраст от 13 до 70 години повечето от които са мъже над 45 години, и прочитат дневно поне по една статия в някое издание. Ако тръгнем от 1990 година ще забележим, че тогава четенето на всекидневниците е било любим навик за читателите, които са имали журналисти, чиито статии и коментари са следели редовно. Пет години по-късно започва да се излъчва програма от частни телевизии и тогава процентът на читателите пада на 24%, а вестниците, за да ги запазят започват да дават оферти, но пък започват да се излизат повече издания. През 2000 година се появяват и първите free press издания. В момента в областта на Атика двете free press издания – Metro и City Press, се четат повече отколкото всекидневните вестници, забелязва Куртоглу.

Неделните издания успяват да задържат публиката си и имат 40% читатели като предлагат богати пакети от допълнителни списания и колекционерски филми или музикални CD-та. Дневните икономически вестници имат своято стабилна читателска публика, която се състои най-вече от мъже с добро образование и на възраст над 35 години. Икономическите вестници се развиват добре и в интернет изданията си, като пример за това е вестник Нафтемборики, който за две години откакто инвестира в сайта си е увеличил двойно повече читателите си по мрежата и има стабилно ниво на продажби на печатното си издание, казва Ксеня Куртоглу.

„Трябва да имаме много решения за различните видове публика” отбелязва Куртоглу, която допълва, че изданията трябва да се съобразят с търсенето, а издателите да заложат на своето знание и опит да възпроизвеждат достоверна информация, на brand name и на факта, че имат готови структури. В момента е необходимо да има отговорни и достоверни възели на комуникация, които да разшифроват и да подреждат хаотичната информация, казва представителката на Focus Bari.

Марина Николова