Галерия

3

2

1

Директорът на Новия музей на Акропола професор Димитрис Пандермалис говори специално за GRReporter за световното историческо богатство на древногръцката култура и новите методи на изследване на античните останки. Той подчерта, че археологията е вдъхновяваща, но трудна професия. Като директор на един от най-красивите музеи в света професор Пандермалис подчерта, че  хората, които го посещават идват, за да се почувстват добре в него, да научат нови неща и да осъзнаят, че не живеем в света само тук и сега, а сме част от вечността.

Проблемът с античните мраморни експонати в Британския музей е на дневен ред от много години и Гърция многократно е правила стъпки в посока да ги върне на родна земя. Кажете ни малко повече за проблема и каква е вашата позиция като директор на Новия музей на Акропола.

Темата с мраморите на Партенона има две страни. Едната засяга музея, а другата се отнася общо към държавата и засяга Министерството на културата, което трябва да реши генерално темата за връщането на липсващите части. Музеят може да се занимае единствено и само със специфичните въпроси, свързани с музейните експонати. В момента музеят притежава половината от барелефите и нашата основна задача бе да отговорим на въпроса „Как ще представим експонатите на широката публика”.

От самото начало взехме решение, че искаме да покажем на хората всичко, което е притежавал Пратенона. Единственият начин да направим това бе да изложим всички оригинални експонати, а липсващите парчета за наше голямо съжаление трябваше да бъдат допълнени с копия, които са изработени главно от гипс.

Нарочно ли оставихте да си проличи разликата между оригинала и репликите в експонатите?

Разбира се, че не. Просто не може копието да е със същото качество и външен вид както оригинала. В противен случай сякаш се опитваме да излъжем посетителите. От друга страна по този начин, обаче можем да покажем колко богат и красив е бил Партенона, колко много и различни скулптури е имал. Посетителите могат да видят съчетанието и да усетят атмосферата в него. Ако нямаше реплики на липсващите парчета, щеше да има по едно парче от тук и от там, което не може да предаде общото лице на творбите. Когато подредихме началната експозиция на музея работата ни не приключи. Продължаваме да изследваме експонатите и преоценяваме някои данни. Не живеем с идеята, че след като музеят бе открит, няма нужда от промяна или подобрения.

Какви стъпки предприехте, за да развиете или дори да подобрите експозицията?

След началното подреждане, започнахме да търсим и изследваме допълнителни парчета и останки в складовете на музея. Установихме, че копията представени до момента са наистина добри, но не отговарят на нивото на оригиналите и от научна гледна точка имат някои недостатъци. Поради тази причина започнахме две програми, които ще ни помогнат да се справим с този проблем. Главната им цел е да установим, чисто научно как ще стане свързването на различните части на експонатите, когато дойде този момент. През есента започваме триизмерно проучване на парчетата с помощта на новите технологии. То ще ни даде точна картина в цифров вариант на експонатите от всички страни, така че да установим как и по какъв начин различните парчета са били отделени от Партенона. На този тип изследване ще бъдат подложени всички експонати в нашия музей и тези в Британския музей. След това ще направи цифрово съединяване, което ще е изключително точно и  ще се създадат ясни картини, така че да установим дали има нужда от допълнително изграждане или не.

Разбирате, че в момента автентичните мраморни части не могат да се сравняват с репликите. Гипсът, от който те са направени е евтин и нестабилен материал, който лесно се деформира. Освен това не са изследвани напълно всички оригинали и техните повърхности. За дълго време се изследваше само повърхността, която виждаме, но от задната страна барелефът също има история. Изследването ще се проведе със съдействието на британските ни колеги. Те нямат нищо против проекта, защото е научна работа и всъщност има по-голямо значение за нас. По този начин ще стане ясно как точно различните обекти са били отделени от оригиналната структура. Някой са се счупили в следствие на вибрациите от бомбардировките, други поради корозия и ефектът на времето, трети са били нарочно отцепени или отрязани. Разбирането на процеса, по който са били отделени и Партенона е бил разрушен, ще ни помогне, за да съединим парчетата отново. Това е програмата ни за следващите години по въпроса за липсващите мраморни парчета.

Можем ли да очакваме останките, които днес са в притежание на Британския музей да бъдат приютени като гостуващо изложение в Новия музей на Акропола. Преговаряте ли с британските си колеги по този въпрос?

Вижте, всички възможности са на масата на преговорите, но този конкретен въпрос надминава моята длъжност. Ако се наложи, ще взема участие в преговорите. Както стана и сега в разговорите, организирани от ЮНЕСКО преди месец, когато се взе решение за програмите, за които ви разказах. Това е един важен напредък, защото едно нещо е да се каже „Върнете мраморът обратно” и друго е да се установи с научна точност всяко липсващо парче къде принадлежи и откъде е взето. Не си мислете, че в Британския музей знаят всяко парче от къде е взето и какво символизира.

В Британския музей не са изложени само експонати от древногръцката история, но например и от Египет и много други. Разбирам важността на идеята взетите парчета от античността да се върнат в родината си, но искам да ви попитам не е ли добра реклама за древногръцката култура да бъде представена пред широката публика на Британския музей?

Въпросът ви е добър. В Британския музей има много части от античността и наистина някои от тях могат да останат като експонати в него. Най-важно е обаче да се върнат барелефите и частите, взети от Партенона, защото това е един исторически паметник, който е изстрадал много през вековете. Освен естествените природни разрушения той е преживял пожари, бомбени разрушения по времето на Морозини през 17 век, грабежи, присвояванията на лорд Елджин през 18 век и така нататък. При положение, че тези части от храма съществуват и до ден днешен е добре да бъдат поставени на място.

Споменахте по-рано в разговора ни ЮНЕСКО и искам да ви попитам дали има някакви нови спогодби за защита на историческите паметници и по-скоро за ограничаването на черната търговия с антични предмети?

 В ЮНЕСКО се обсъждат всички тези теми, за които споменахте и съществува един постоянен диалог, в който се обсъждат проблемите свързани с незаконната търговия на обекти с историческа и археологична стойност. Например, миналата седмица Гърция подписа договор със САЩ за забрана на свободната търговия на тези обекти. Те ще бъдат проверявани и ако нямат нужната документация или паспорт, който да удостоверява, че са законно придобити ще се изземват.  

В деня на националния празник на Гърция обявихте вход свободен за Новия музей на Акропола. Имаше голям успех и опашката от посетители започна от рано сутринта и не намаля до вечерните часове. Много хора заявиха, че биха предпочели входът на музея да остане свободен през цялата година. Обмисляте ли нещо такова?

Съветът на музея взе решение да следва една конкретна политика и в нея се включва входът да има билет.

Но музея е държавен, няма ли финансиране?

Държавата даде разрешение да задържаме приходите от продажба на билети, извън финансирането. В този момент обаче държавата се намира в трудна позиция. Поради тази причина сме затегнали коланите и засега покриваме разходите си сами. С други думи не ползваме публично финансиране. Ако нещата се влошат обаче, може да се наложи да ни финансират от Министерството на културата. Не си мислете, че е лесно, но все още се справяме. Нарочно държим ниска цена да билета, за да може експонатите да са достъпни за колкото се може по-голям брой посетители. Хората обичат музея, обвързват се с него, изграждат лична връзка с мястото и експонатите и така се връщат отново и отново.

От думите ви разбирам, че кризата е докоснала и Новия музей на Акропола.

 Как да не го докосне! Щеше да е доста странно да не се повлияем от кризата, която в момента Гърция преживява. Стачките и протестите блокират центъра на Атина много често. Това спира потока на посетителите. Същото важи, когато стачкуваха и средствата за градски транспорт или ставаха различни митинги в центъра. Това са между 10-20 хиляди посетителя по-малко. Но това са проблемите на страната днес. Тези явления ще отминат, както и самата криза. Просто трябва малко търпение. За сега се справяме.

Какво ново можем да очакваме от музея. Планирате ли допълнителни изложби в скоро време, освен представянето на постоянните експонати?

Музеят все още е нов и продължаваме да правим промени в постоянното изложение. Освен това продължават разкопките под музея, които също са част от постоянната изложба, но не са завършени все още. С две думи, трябва първо да довършим нещата с които сме се захванали и после ще мислим за допълнителни изложби.

Какво е чувството да сте директор и отговорен за един от най-хубавите музеи в света?

Чувството е много трудно да бъде обяснено. Това, което мога да ви кажа е, че се занимавам с темите на музея още преди около 11 години, когато се проведе последният конкурс. Преминах целия път до откриването му. От подготовката, през процедурите за издаване на лицензи, пренасянето на експонатите, създаването на изложбата, нареждането й и така самото откриване бе следващия стадии на един много дълъг път. Не дойдох на този пост, когато музеят беше готов, а се захванах с него още преди съществува реално. Затова мога да кажа, че Новият музей на Акропола е една съществена част от живота ми. Всъщност е най-зрелият период в живота ми, с който ще завърша и професионалната си кариера. За гърба си имам важни разкопки в северна Гърция, преподавал съм 35 години в университета. Сега призванието ми е музеят.

Какво казвате на младите археолози? Какво да очакват от тази професия?

На младите студенти винаги казвам, че археологията като професия е много интересна, както за широката общественост, така и за нас като учени, но не е лесно. Има сериозни проблеми – управленчески и финансови. Въпреки това, трябва да си позитивно настроен и да си готов да се бориш. Винаги трябва да си с отворено съзнание и да си готов да се приспособяваш към промените, както и да се търсят нови начини да се представя историята по атрактивен начин на обществото. Това ме научи и пътят, който преминахме с изграждането на този музей. Историческите съкровища, които той представя са обществено богатство. То не принадлежи само на археологическия свят, но и на широката публика. За да стане достъпно за нея, не е лесно. Когато хората посещават музея, те трябва да се почувстват добре в него, да научат нови неща, да се усетят спокойни и да осъзнаят, че ние като хора не живеем в света само тук и сега, а сме част от вечността.