Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Кризата засегна и Музея на Акропола

20 Юли 2011 / 15:07:02  Виктория Миндова
3015 прочитания

Директорът на Новия музей на Акропола професор Димитрис Пандермалис говори специално за GRReporter за световното историческо богатство на древногръцката култура и новите методи на изследване на античните останки. Той подчерта, че археологията е вдъхновяваща, но трудна професия. Като директор на един от най-красивите музеи в света професор Пандермалис подчерта, че  хората, които го посещават идват, за да се почувстват добре в него, да научат нови неща и да осъзнаят, че не живеем в света само тук и сега, а сме част от вечността.

Проблемът с античните мраморни експонати в Британския музей е на дневен ред от много години и Гърция многократно е правила стъпки в посока да ги върне на родна земя. Кажете ни малко повече за проблема и каква е вашата позиция като директор на Новия музей на Акропола.

Темата с мраморите на Партенона има две страни. Едната засяга музея, а другата се отнася общо към държавата и засяга Министерството на културата, което трябва да реши генерално темата за връщането на липсващите части. Музеят може да се занимае единствено и само със специфичните въпроси, свързани с музейните експонати. В момента музеят притежава половината от барелефите и нашата основна задача бе да отговорим на въпроса „Как ще представим експонатите на широката публика”.

От самото начало взехме решение, че искаме да покажем на хората всичко, което е притежавал Пратенона. Единственият начин да направим това бе да изложим всички оригинални експонати, а липсващите парчета за наше голямо съжаление трябваше да бъдат допълнени с копия, които са изработени главно от гипс.

Нарочно ли оставихте да си проличи разликата между оригинала и репликите в експонатите?

Разбира се, че не. Просто не може копието да е със същото качество и външен вид както оригинала. В противен случай сякаш се опитваме да излъжем посетителите. От друга страна по този начин, обаче можем да покажем колко богат и красив е бил Партенона, колко много и различни скулптури е имал. Посетителите могат да видят съчетанието и да усетят атмосферата в него. Ако нямаше реплики на липсващите парчета, щеше да има по едно парче от тук и от там, което не може да предаде общото лице на творбите. Когато подредихме началната експозиция на музея работата ни не приключи. Продължаваме да изследваме експонатите и преоценяваме някои данни. Не живеем с идеята, че след като музеят бе открит, няма нужда от промяна или подобрения.

Какви стъпки предприехте, за да развиете или дори да подобрите експозицията?

След началното подреждане, започнахме да търсим и изследваме допълнителни парчета и останки в складовете на музея. Установихме, че копията представени до момента са наистина добри, но не отговарят на нивото на оригиналите и от научна гледна точка имат някои недостатъци. Поради тази причина започнахме две програми, които ще ни помогнат да се справим с този проблем. Главната им цел е да установим, чисто научно как ще стане свързването на различните части на експонатите, когато дойде този момент. През есента започваме триизмерно проучване на парчетата с помощта на новите технологии. То ще ни даде точна картина в цифров вариант на експонатите от всички страни, така че да установим как и по какъв начин различните парчета са били отделени от Партенона. На този тип изследване ще бъдат подложени всички експонати в нашия музей и тези в Британския музей. След това ще направи цифрово съединяване, което ще е изключително точно и  ще се създадат ясни картини, така че да установим дали има нужда от допълнително изграждане или не.

Разбирате, че в момента автентичните мраморни части не могат да се сравняват с репликите. Гипсът, от който те са направени е евтин и нестабилен материал, който лесно се деформира. Освен това не са изследвани напълно всички оригинали и техните повърхности. За дълго време се изследваше само повърхността, която виждаме, но от задната страна барелефът също има история. Изследването ще се проведе със съдействието на британските ни колеги. Те нямат нищо против проекта, защото е научна работа и всъщност има по-голямо значение за нас. По този начин ще стане ясно как точно различните обекти са били отделени от оригиналната структура. Някой са се счупили в следствие на вибрациите от бомбардировките, други поради корозия и ефектът на времето, трети са били нарочно отцепени или отрязани. Разбирането на процеса, по който са били отделени и Партенона е бил разрушен, ще ни помогне, за да съединим парчетата отново. Това е програмата ни за следващите години по въпроса за липсващите мраморни парчета.

Можем ли да очакваме останките, които днес са в притежание на Британския музей да бъдат приютени като гостуващо изложение в Новия музей на Акропола. Преговаряте ли с британските си колеги по този въпрос?

Вижте, всички възможности са на масата на преговорите, но този конкретен въпрос надминава моята длъжност. Ако се наложи, ще взема участие в преговорите. Както стана и сега в разговорите, организирани от ЮНЕСКО преди месец, когато се взе решение за програмите, за които ви разказах. Това е един важен напредък, защото едно нещо е да се каже „Върнете мраморът обратно” и друго е да се установи с научна точност всяко липсващо парче къде принадлежи и откъде е взето. Не си мислете, че в Британския музей знаят всяко парче от къде е взето и какво символизира.

Категории: Общество Новият музай на Акропола арехеология експонати Брутанският музай изследвания
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus