Галерия

4

3

2

1

Нейните многобройни фигури от бели гипсови мъжки фалоси, изложени в нюйоркския музей Гугенхайм през 2008 не шокират, а привличат и предизвикват усмивки. На нейния най-известен портрет от 1982 година, направен от фотографа Робърт Мейпълторп, топло усмихнатото сбръчкано лице на художничката  стои редом с огромни мъжки гениталии и излъчва женственост, уязвимост и твърдост едновременно и една неподправена сексуалност. Аскетичните “Женски небостъргачи”, изложени в лондонската Тейт Модърн през 2007 излъчват всъщност  разкош и лукс - този духовен разкош и творчески лукс, които са характерните черти на изкуството на най-голямото дамско име в съвременното изобразително изкуство.
    В един толкова доминиран от мъжкото начало свят дори да се казваш Луиз Буржоа и да носиш в сърцето си фантазия и творчески размах с мощта на ядрена централа успехът не идва лесно. Първата си ретроспективна изложба прави на ... 71 години не къде да е, а в МоМА в Ню Йорк през 1982 година, чака още 5 години до първата си изложба в Европа, още 10, за да получи първата си награда “Златен лъв”. За да стигнем до 2008 година, когато лично френският президент Никола Саркози й връчва Ордена на Френския легион в собствения й дом. За щастие освен с огромен талант съдбата я е дарила и с дълголетие. На 99 години тя продължава да живее в дома си на Западна 20-та улица в Ню Йорк и продължава да е вдъхновение за милиони жени по света в стремежа им към творческа свобода.
    Смятана в продължение на десетилетия за един от символите на феминизма в последните години Луиз Буржоа казва, че е уморена от прекалено опростените и еднопланови трактовки на творбите й. В различни периоди от творчеството й тя е била близо и до експресионистите, и до сюрреалистите, и до модернистите, изпитвала е влиянието на Макс Ернст и Констатин Бранкузи и самата тя е повлияла на Ева Хесе, Джонатан Боровски, Анет Месаже. Била е част от кръга на Льо Корбюзие, Миро и Танги и спокойно можеше да се нареди до Пикасо и Анди Уорхол. Но творчеството й е дълбоко индивидуално - фигуративността е основният й белег, неразделно съчетана с абстрактното и изпълнена с много геометрия, в която експресионизмът е екзистенциализъм, а индивидуалното е митологизирано.
    „Всеки ден трябва да се отказваш от миналото си, тоест да го приемаш; когато човек не успее да го приеме, става скулптор”. Тези думи на Луиз Буржоа всъщност са ключът към тълкуването на цялото й творчество - едно непрекъснато връщане към миналото, към травмите от детството, към освобождението от тях, едно непрекъснато възпроизводство на борческия й дух. Родена е през 1911 година в Париж, родителите й реставрирали старинни гоблени. В продължение на 10 години заедно със семейството й живее и гувернантката й, която никак не крие, че е любовница на бащата. Луиз следва за кратко математика в Сорбоната и посещава школите по рисуване на Фернан Леже, Андре Лот, Касандра и Пол Колен. През 1938 година се омъжва за американския изкуствовед Робърт Голдуотър и се установява в Ню Йорк, където живее и до днес.
    Въпреки че Буржоа е световно известна със своите скулптури-паяци, които дори й печелят прозвището жената-паяк, творчеството й е опряно на личния й опит и личното преживяване и тупти в свой собствен биоритъм. Отворено е за всякакви материали - гипс, пластмаса, тъкани, дърво, цимент, латекс, каучук, бронз, мрамор. Повтарящите се форми съществуват в клетки, пещери и леговища и внушават една дълбока сексуалност на произведенията й. Техниките също са неограничени - от живописта и рисунката до гравюрата, от скулптурата до архитектурата. Стилът й може да се определи като “емоционален индивидуализъм” и както правилно отбелязва един изкуствовед “Луиз Буржоа не е от творците, които тичат след модата, точно обратното - чакат модата да ги настигне”.
    Закъснелият триумф на Луиз Буржоа докосва и Атина. До 12 септември 2010 година в Музея на кикладското изкуство в гръцката столица може да се види по-старата й серия Персонажи. Създадени в периода 1947 - 1953 година издължените ръбести фигури първоначално са изваяни от дърво с идеята да се направят и в бронз. С размерите на живи хора фигурите стоят на групи един вид социални групи от изправени фигури. Комбинирани със стройните платнени колони цикълът Персонажи е едно от произведенията на скулптурката, които са оказали най-голямо влияние върху модерното изкуство на 20-ти век.
    Той ще бъде в компанията на внушителната скулптура Avenza Revisited II (на снимка 2), върху която художничката работи в периода 1968-1969 година. Луиз Буржоа определя фигурата като част от серията Антропоморфни пейзажи и е вдъхновена от едноименното италианско градче, известно с мраморните си кариери. В стилната сграда на ъгъла на улиците Василисис Софияс и Неофитос Дукас ще видим още и по-новата й серия червени Гваши - поредното свидетелство колко обсебена е Буржоа с идеята за връзките, семейството, сексуалния акт, бременността и отглеждането на децата. Куратор на изложбата е Gregor Muir, директор на лондонската Hauser & Wirth.