Кирякос Аргиропулос: Това е дълга тема. От една страна си удовлетворен, че правиш това, което си мечтал да правиш, това че си все пак в сферата на творчеството и на изкуството, от друга онова, което искаш да направиш не е преодолимо във времето, в което би искал да бъде. Нещата се променят, трябва да се променя и театърът. Трябва да се променят и условията, в които работиш. Изискват се неимоверно много усилия за да убедиш институции и организации, че това нещо трябва да се случи. Че сме влезли в един друг период от нашата цивилизация. Понеже и ние сме част от отношението към подрастващото поколение и трябва по друг начин да си говорим с него. Диалогът трябва да бъде съвременен и подобаващ на онова към което се стремим. Ние не можем да говорим от сцената за красоти, за приказности, а театърът ни да бъде вехт, неестетичен и всяка по-лъскава сладкарница да бъде по-привлекателна от него. Защото и това влияе върху сетивата на човека.
GRREPORTER: Какво прави българският куклен театър по-различен?
Кирякос Аргиропулос: В България има школа, поради факта, че в НАТФИЗ се обучават такива специалности. Актьорско майсторство за куклен театър, режисура, сценография и това прави младите хора, които завършват академията по-професионалисти. Нивото е високо, но оглеждайки се по света, виждаме, че някъде където има изградени ясни правила за съществуване и подпомагане на театрални трупи въпреки, че хората нямат този професионализъм компенсират с идеи и с търсения. И с експерименти в развитието на отделен жанр в общуването с публиката, с образността на представлението. Това прави българската школа да е в една леко надменна и надценяваща се позиция. Но виждам, че тази стена се пропуква. Аз лично търся да дам на младите хора повече възможност за експериментиране, за търсене на нови форми. И трябва да ви кажа, че това трудно го постигам. Още едно нещо, което много влияе върху ситуацията, в която се намира театърът в България е това, че се създават кадри, а самите театри се свиват. И тук пак се връщаме към въпроса с отлива на млади и талантливи хора, които търсят своето развитие в чужбина. Като завършат НАТФИЗ и не могат да се продадат на пазара, който е свит защото са малко театралните трупи или пък в провинцията трупите не отговарят на висотата на софийските театри, те се принуждват да търсят работа в чужбина. Има много кадърни млади хора, които работят в Испания, в Холандия, в Чехия и в Полша. В полските театри открих трима български актьори... Други пък се отказват от професията си и започват да работят нещо друго. Откривам много актьори, които работят като пиар, а също и на мениджърски позиции в сферата на комуникациите или на телекомуникациите. Много се изнанадвам, че се насочват натам, а не в областта на театъра. Но явно, че при нас получават едно добро образование, което им помага да се пласират в съвременния свят
GRREPORTER: Каква е публиката на кукления театър в България?
Кирякос Аргиропулос: Kолкото и странно да звучи, детската публика е много благодарна, не може лесно да я излъжеш. Но тя навсякъде е една и съща. Където и да съм бил, с наши спектакли или на чужди виждам, че децата са едни и същи. Разбира се, много ярко се вижда, че в страни, в които има ясни павила, децата по някакъв начин са малко по-различни от нашите. Не по емоционалност, а по това, че са научени да спазват правила. Това, че там има норми се усеща. Виждаш, че там се работи повече с тях в това отношение. Не говоря за интелектуалността и за развитието на децата, а за това, че ги учат да стават граждани на едно общество, в което има правила. И да ги спазват. Докато при нас децата са пуснати да живеят в емоциите си. В онези държави децата знаят, че на едно място може да проявиш емоция, а на друго място не е позволено.
GRREPORTER: Каква Ви е мечтата като директор на кукления театър в София?
Кирякос Аргиропулос: Човек мечтае само за едно нещо. То или е недостижимо или пък в други моменти става безинтересно. Казваш си: „Тази мечта не е по-хубава от онази.” Аз си мечтая докато съм в този театър да го направя един „по-различен театър” в добрия смисъл на думата и да убедя общината, че София се нуждае от един нов куклен театър. Въпреки кризата. Защото тя така или иначе ще си отиде. Това съм го постигнал вече в 70%-80%. Трябва да подготвяме нещата в насока да се построи един наистина красив, удобен, привлекателен нов куклен театър, който да бъде център за обучение и работа с деца. Едно място, което да бъде средище за създаване на изкуство за деца. Но и самите деца да могат да се запознават с театъра, с това как се прави, а и самите те да правят театър.
GRREPORTER: Как се чувствате като един грък, който е роден в Полша и живее в България? Гражданин на Европа, на света?
Кирякос Аргиропулос: Да, има нещо такова (смее се). Ами вижте, аз винаги много съм се надявал, че някой ден границите ще паднат.Това беше безумие да живееш в една цивилизована държава, която е част от Европа и да съществуват граници. Бях убеден, че те един ден ще изчезнат. И ето, че това се случи. Това, че на границата не те проверяват вече е най-хубавото нещо, което може да се случи в живота на един човек.
GRREPORTER: Три родини, три родни езика, три култури... Не се ли губите на моменти? Езиковеди казват, че колкото езика говорим толкова пъти сме различни хора...
Кирякос Aргиропулос: Не се обърквам с трите родини. Със себе си съм на ясно. Това наистина е богатство. Хубаво е да можеш да кажеш – да, и това е моя родина!
GRREPORTER: Какво най-силно си спомняте от живота Ви в Полша?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
