Галерия

2

1

Емилиос: Децата сами ни доведоха до тази „беля”. Втората ни дъщеря е луда на тема коне. Все ни молеше да ходим да  ги гледаме. Така един ден минавахме с колата покрай едни коне - имаше състезания, бяха се насъбрали много хора и това беше... Наложи се да си променя маршрута. Около една година не минавах оттам, с надеждата дъщеря ми да забрави за тези коне. Но не щеш ли затвориха новия път, който бях избрал и така се принудих да минавам пак по стария - с конете. Един ден просто влязохме при конете.. и не излязохме…

GRREPORTER: Каквото е писано да се случи, ще се случи…

Емилиос: Да, определено.

GRREPORTER: Най-голямата Ви дъщеря Натали следва конна езда в Англия…

Емилиос: Всичко започна от Моника, втората ни дъщеря. По-голямата- Натали  прихвана любовта към конете от нея и в последствие стана по-добра и от нея. Веднъж Натали си беше счупила ръката и 15 нощи спеше седнала. Първото нещо, което направи след като минаха тези 15 дни и нощи (през които ние не спахме) беше да отидем да видим конете. А щом счупването се оправи (което беше много лошо- в рамото) пак се качи на кон. И понеже се оказа, че конят не беше най-добрият за бягане с препятствия, Натали реши да се занимава с дресиране. А беше само на 12 години. Стана шампионка на Гърция и на южна Европа по дресиране… с кон за бягане с препятствия представете си! И така, това всичко продължи и продължава до ден днешен. В момента тя следва в Warwick College бизнес мениджмънт и конна езда.

GRREPORTER: Каква е ситуацията в Гърция по отношение на конната езда?

Емилиос: Драматична

Александра: В Гърция нямаме нищо… С помощта на Международната федерация по конна езда гръцката федерация организира семинари за треньори. Семинарите траят 3-4 дни, след което участниците пишат курсови работи и трябва да докажат, че имат нужните знания, за да преподават. Следване в истинския смисъл на думата тук няма.

GRREPORTER: Разбирам, че в тази област нещата се развиват съвсем на любителски начала…

Александра: Именно. Гърция не е голяма сила в областта на конните надбягвания. Въпреки че в миналото сами по себе си конете са били използвани от гърците много, особено по време на работа.

Емилиос: Първият човек, който полага основите на дресировката в света е Ксенофонт -500г. преди Христос. Той е написал и първата книга за дресиране. Дресировката за древните атиняни е била вид обучение на конете по време на пътуванията им с кораби до други места. С упражнения по дресировка те са ги държали във форма, така че като излязат на суша след 30, 40, 60 или кой знае колко дни, да могат да ходят и да бъдат във форма. Древните атиняни са положили основите на дресировката. Представете си, че това нещо е станало преди толкова много години, а Гърция в този момент, както и другите балкански държави е съвсем изостанала в областта на състезателната конна езда.

GRREPORTER: Като родители бихте ли искали децата Ви да посветят живота си на конната езда, тя да им стане професия?

Александра: Бих казала, че да. С всичките негативни и позитивни страни. Децата имат различен характер, всяка една се интересува от различни неща, едната е по-състезателна, другата е по-позитивно настроена, на третата пък й харесва повече да организира околните… Да, бих била доволна от подобен избор. Лично смятам, че имайки връзка за цял живот с един кон или по-скоро с много коне човек се променя и се научава да вижда живота и хората около него по друг начин.  

Емилиос: Нека да започнем от това, че всеки човек трябва да прави това, което му харесва. Ако не прави това, което му харесва няма да го прави добре.

GRREPORTER: Какво дава на човека конната езда? Какво научава той от нея?

Александра: Смятам, че тя научава човека на много неща, но на най-много неща научава децата. Първо конят научава едно дете на грижа, да е отговорно за друго същество - същество, което зависи изцяло от него. Например ако не сложи на коня вода да пие, той ще е жаден, ако не му даде да яде, ще е гладен, ако не го покрие с одеало през нощта, ще изстине. Има една огромна отговорност в цялата тази работа. Оттам насетне разбираш, че ти служиш на коня. Това е красиво нещо. А когато дойде моментът да се състезават, този кон е негов „съотборник”. Като отиват на състезание, трябва и двамата да са спали добре. Ако единият от двамата не се е наспал, другият не може да направи нищо на състезанието. Зависят един от друг. И тук както и във всяка една спортна дисциплина има щастливи и тъжни моменти.

GRREPORTER: Кои са опасностите?

Съпругата: Има тежки неща. Веднъж конят на Натали се разболя и трябваше да го оперират. Натали беше през цялото време до него и помагаше по време на операцията. Това беше много тежко за нея. Такива неща не се случват всеки ден, но все пак се случват. Това е най- жестокото, което сме изживели.

GRREPORTER: Колко пъти на седмицата са тренировките?

Александра: Всеки ден!