Емилиос: Всеки ден след училище децата отиват направо на тренировки. От 14.45ч. до 19.00ч. Програмата е много натоварена. Преди няколко дни бях на родителска среща, за да видя оценките на Лаура и имаше учители, които ми казаха, че детето трябва да учи повече. Но! Какво каза после той: „Като знам какво правите и как го правите, продължавайте само така, защото сте прави!” Учителят! Можете ли да си представите! „Не се притеснявайте, аз ще му помогна на детето”, добави. Виждате ли, учителите отстъпват. Виждат, че проблемът не е че децата не се интересуват от уроците си. Това беше и нашето ограничение. Още в самото начало им казахме: „Вижте, ако не можете да се справите с училището добре, ще спрете конната езда!” Те знаят прекрасно, че като кажем нещо то се изпълнява. Затова се опитват да правят всичко възможно, за да се справят. Натискът от наша страна е до един момент обаче. Предпочитаме децата ни да се здрави психически и духовно отколкото да придобият някакви невероятни знания или да се явят на тежки изпити, за да влязат в гръцки университет…Ако не ги приемат, няма страшно. Има и на други места университети, политехники и училища, които ще им помогнат да правят това, което биха искали да правят в бъдеще. И както и преди Ви бях казал, в бъдещето могат да правят това, което искат. Да правят това, което искат, но да го правят добре! Може да чистиш обувки, но трябва да ги чистиш добре. Може да миеш чинии, но да ги миеш наистина.
GRREPORTER: Има ли някакви плановете вече по-голямата Ви дъщеря?
Емилиос: Тя вече е изкарала тренировъчни курсове към английската федерация, взела е и първите три дипломи. Това са 6 месеца работа. Всеки ден от 6.00ч. сутринта със чистенето на подлогите - защото това е начинът по който англичаните обучават, до 20.00ч - 21.00ч. вечерта, когато трябва да покрият с одеала конете за да заспят. Тежка работа, с почивка от половин час след обяд за да се нахранят - ако успеят, разбира се.
Александра: Натали я интересува много треньорството. Обича и децата. Имаше един период, в който искаше да стане учителка в детска градина. По някакъв начин се свързаха тези две неща и сега би искала да учи деца на конна езда. Първата й ученичка е и най-малката й сестра Паола.
Емилиос: Представете си, че това малко 8-годишно момиче се качва на кон и с него взима участие в конни надбягвания с препятствия…! А учителка й е самата Натали.
Александра: Това иска да прави Натали и разбира се сега добива и странични знания - диетологията, анатомия. Колкото повече знаеш за коня, когато живееш до него е в твоя полза.Това е нейната мечта. Оттам насетне нашата мечта е да направим един център за конна езда в Коропи. Конната езда ще е главното, центърът ще предлага и други спортове. Все още обаче не сме стигнали до момента, в който имаме нужните документи в ръцете си.
Емилиос: За жалост това се оказва една много трудна задача. Имаме много спънки за да получим разрешително. Дълга и тъжна е тази история. Няма нищо нелегално в това, което се опитваме да направим и въпреки всичко задачата се оказва парадоксално трудна.
Александра: Идеята ни е да направим конната езда за децата по-проста и да им предадем огромната любов, която ние и нашите дъщери имаме към конете. Искаме да направим това за децата от държавните училища. Защото децата от частните колежи имат по-големи възможности. Нека дойдат деца от държавните училища, да видят конете, да усетят климата, да се качат на кон.
Искаме да разчупим кръга и да направим този спорт дпстъпен и за тях.
GRREPORTER: Това наистина е една прекрасна идея. Пожелавам ви да я реализирате.
Александра: Дано.
GRREPORTER: Какво си пожелавате за новата година?
Емилиос: Да сме здрави. Това е най- важното. С всичко друго човек може да се справи. Да сме здрави и да не ни урочасат
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
