Николай СИВКОВ: Чест прави на художествения организатор на събитието от общината на Ираклион Йоргос Хиндиракис, че е успял да събере почти целия спектър на карнавалните традиции от егейския регион. За съжаление поради дъждовните климатични условия в деня на карнавала кукерите от Бояново нямаха възможност да представят обреда в цялата му пълнота. При все това шарените им  високи везани маски с множество огледалца по тях, народните им носии „от едно време”, дървените им саби („калъчи”), увити с червени змии предизвикаха аплодисменти сред жителите на Ираклион. С тътена на бакърените си клопки кукерите се сляха с другите участници в фестивалния парад – „арапите” от гръцка Македония и се възприемаха като част от една обща балканска карнавална традиция. В същност това беше и целта на гостуването на групата от Източна България – да се покаже, че древната традиция на зимно-пролетните мъжки маскарадни игри на Балканите, било то в южна Гърция, в България, Македония, дори и в Румъния, не признава държавните бариери и продължава да живее и да се тачи от балканските народи без граници – в единна Европа.
     Колкото и да са различни по външен вид и атрибутика, а вероятно и по ритуалите си те не се различават по същество: играят по едно и също време -  от Водици до Бабинден и техните обреди и ритуали са насочени към едно и също нещо – да прогонят злото от земята и да събудят живите сили на природата. Разбира се тази сакрална цел е характерна за зимно-пролетните предвеликденски празници в цяла Гърция, както и в други европейски страни, което ги обединява като всеобща фестивална традиция, толкова широко разпространена в днешно време. Не случайно тази година за столица на фестивалните градове в Европа е избран един балкански град – Перник, където в края на януари се проведе Двайсети фестивал на маскарадни игри, а фестивалната традиция в града има полувековна история.
ВЪПРОС: Интересно бе да се види в Ираклион – град с няколковековна история под венецианско владичество синкретизмът между градското маскарадно шествие, повлияно от италианската културна традиция, и „руралните” маскаради на Балканите. След дефилето на гостите от Северна Гърция и България последва пандемониум на съвременни „карнавалисти”, маскирани като „Отчаяни домакини”, канибалски племена със затъкнати кокали в ситно къдравите коси, шестващи в ретро модели на „Фолксваген” жени-вамп, леткис от пингвини. След кукерските гугли на традицията последваха островърхи сомбреро и домино на съвременния маскен бал.... Кои  „константи” на прадревните игри за берекет и плодоровие откривате вие в тях?     
Николай СИВКОВ: Ако „арапите” и „кукерите” бяха представители на традиционен „селски карнавал”, то местните маскарадни групи бяха от европейски градски карнавален тип, което най-вероятно е свързано с венецианския период от  история на града и живата връзка с традиционната култура на средновековна Европа. Малко време прекарахме на Крит, за да разберем дали онази другата карнавална култура – „селската” - се е запазила във вътрешноста на острова, сред овчарите и пастирите, за да прокараме паралел с древните маскарадни традиции в другите краища на балканската вселена. Все пак, запознавайки се с историята и културата на Крит, можем да направим някои съпоставки и да намерим общи моменти между критските традиции и обичаи и тези от Македония и Източна Тракия. На първо място общото отново е времето на провеждането на празника. В Ираклион и в село Бояново, в България, откъдето е кукерската група, този обичай се празнува в един и същи ден – в неделя на Месни Заговезни. В същия този ден същият този празник се празнуваше и в цяла континентална и островна Гърция.
ВЪПРОС: Най-очевидният паралел наблюдавахме в обичая, представен от ямболските кукери, където видяхме персонажи маскирани като „вол” и „орач”, и този от село Гергери на Крит, където също дефилираха двама запрегнати в хомот мъже следвани от орач с рало.
Николай СИВКОВ:  Кукерският празник съдържа ритуали, които имат космогоничен характер, например символичното разораване и търкалянето по мегдана на ситото за жито, с което „хаджията” - царят на кукерите, засява разораната бразда. Върху българските коледни обредни хлябове този обичай на свещеното разораване е представен с образа на рало или орач с рало – изображение на небесния орач Орион. В микенските  текстове  Орион  е известен като съзвездие Брадва (labris). Един от символите на Великата богиня-майка на Крит е лабрисът – двуострата ритуална секира. Същата секира (брадва) като символ на Орион, се среща в Тракия и Скития. На други места, в Гърция и Македония, актът на свещеното разораване е получил развитие в фалическия култ, като в Тракия при кукерите фалически смисъл имат и кросното и сабите-калъчи. Орион е многолик, но като символ на сила, оплождаща Природата (Великата богиня-майка), той е единен в представите на всички балкански народи.
ВЪПРОС:  Крит е място, където се е зародила една от най-древните цивилизации на европейския континент – критско-минойската. Кръстопътното разположение на острова логично обединява елементи от източни и западни култове. Кои от тях бихте откроили?
Николай СИВКОВ: Остров Крит от памтивек е свързвал културите на Изтока и Запада. През вековете там е надделял моделът на западноевропейски градски карнавал, а споменът за лабриса-Орион и за свещения брак на Небето и Земята около пролетното равноденствие, е останал на периферията на културната памет като полузабравен архаичен спомен. С времето митът за небесния войн-орач е изгубил своята актуалност. Отдавна никой не се вглежда в звездното небе, за да види там божествена картина на пресътворението на света, а и самата тази картина се е променила значително с времето, но спомените за далечните епохи от развитието на човешката цивилизация са останали в обреди и ритуали, в оскъдните реквизити на първоначалния мит.