Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
В тон с времето сред традиционните персонажи в карнавалната менажерия тази година се появиха нови злободневни образи. На сайта на традиционния маскарад в Козани четем наслов „Международен валутен разгул”. Карнавалного шествие сред традиционната архитектура от дялан камък в Димицана, Пелопонес представи ритуалната сватба за берекет, осмивайки затруднените отношения между гръцките управници и представителите на МВФ в зрелището „Сватбата на ‘Тройка’ с нашата родна Гърция (Ο γάμος του Τρόικα με την Ελλαδίτσα μας). Сред карнавалните персонажи в Ираклион крачеха и деца маскирани като евро валута с нулево покритие – носещи „щитове” с добре окръглени върху тях нули, както и тромаво движещи се, но находчиво измислили тематичния лозунг на дефилето си маскарадни образи вмъкнати в кутии за подаръци, носещи надпис „Страхувай се от даровете на МВФ”. Те бяха следвани от погребалната процесия „Жалейка за Гърция”, в която преекспонираните реакции на неутешима скръб и вдовишките вопли носещи се иззад воалетки от черен креп съвсем естествено предизвикаха залпове от смях.
Както всички по-големи градове и общината на Ираклион бе инициатор на карнавално шествие в града. Изненадата на тазгодишия фестивал във водещия общински град на остров Крит бе поканата България също да бъде представена - от кукерската група от село Бояново, община Елхово, област Ямболска. Групата е член на международна организация за народно творчество, носител е на златни медали от различни карнавални фестивали в България. На международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2011” в Перник тя е получила първа награда - „Златната маска”. Кукерската група бе подбрана по препоръка на етнолога Николай Сивков, член на журито на фестивала в Перник, чието всекидневие резонира с пулса на празника по време на многобройните му пътувания из страната за журиране и среща с традицията.
ВЪПРОС: Г-н Сивков, какво бе онова, с което кукерската група от Бояново успя да убеди журито, че заслужава да й бъде присъдена голямата награда на фестивала – „Златната маска”?
Николай СИВКОВ: Обичаят „Кукери” съществува в Бояново от древни времена. Маските им са уникални, на по сто години. Кукерите излизат динамично по улиците на селото в неделя преди Сирни заговезни, като избират един от тях за хаджия, който ги ръководи през целия ден. Друг от тях провъзгласяват за булка и го обличат в женска носия. Обикалят селото с рало, в който са впрегнати двама кукери. Късно следобед се събират на площада. Хаджията се качва на ралото и произнася пожелания за плодородие и берекет и празникът завършва с буйно кукерско хоро.
ВЪПРОС: Маскарадните игри съществуват в различни култури, но особено е богатството на тази традиция на Балканите. Затова и като първа стъпка към придаване балканско измерение на карнавалното шествие там, общината на Ираклион тази година за пръв път покани чуждестранна група и жребият се падна на България. Каква е дълбоката символика на празника, свързващ границата между двата свята – горния и долния, стария и новия?
Николай СИВКОВ: Кукерските карнавални игри се играят в края на зимата, на границата на отминалата година и започваща нова, когато според поверията през „мръсните дни” на Коледа този свят се слива за кратко с отвъдния и на земята сред хората идват както добри, така и лоши духове от другия свят. Те целят чрез магически танци, страшни маски, звън на бакърени клопки да бъдат уплашени и прогонени злите духове и орисници и по този начин да бъде подсигурена богата реколта през годината, здраве и берекет на хората. През тези дни от Йордановден до Поклади и великденските пости в православния календар светът се пресътворява отново като се слага край на хаоса на „мръсните дни”на прехода и се възстановява космоса – реда в Природата.
ВЪПРОС: Кои са основните персонажи в българските кукерски игри и как се разтълкуват техните основни символни жестове?
Николай СИВКОВ: Кукерите под различни местни имена - „старци”, „дервиши”, „бабугери”, „песяци” и др. - са познати предимно в Източна Тракия, в Добруджа, в Родопите. В обредите, които имат и мъжки инициационен характер участват предимно ергени. Основните персонажи в кукерската дружина са кукери, булка, зет, хаджия. Броят им се движи от 10 до 30-40 души. Кукерите се познават по обърнатите кожуси и високи гугли на главите, украсени с огледала и мъниста. Главните атрибути на кукерите освен ралото са сабята и кросното (изоморфа на фалоса), с които те докосват бездетни жени като се вярва, че по този начин те ще се сдобият с рожба. Обичаят включва два-три основни обредни момента. След обхождането на селото от къща на къща кукерите на селския мегдан извършват символичното първо „заораване и засяване” и търкалят ситото за житото като с това гадаят за плодородието на годината.
ВЪПРОС: В Ираклион кукерите от ямболското село Бояново дефилираха заедно с четири традиционни групи от различни краища на Гърция – Драмско, Козани и Верия в Македония и група от село Гергери на Крит. Какви сходства и отлики открива професионалист като вас в тези паралелни за двете страни обичаи. Как вашите познания по археоастрономия помагат за тяхното разтълкуване?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
