Галерия

1

В САЩ работи за American Ballet Theatre до 1978. През тези четири години танцува в много постановки, работейки с много хореографи. „Няма тайна как да научиш толкова много роли. Необходима е положителна енергия, талант, жесток труд,  и малко късмет винаги помага” казва Баришников за Harvard Business Review, през май 2011.

Освен апетита за работа, Баришников има нужда от разширяване на хоризонтите „Няма значение дали всеки балет е успешен. Този опит ми дава много” заявява той на критика Anna Kisselgoff  през 1976.  Работата му обаче е изключително успешна.

На Коледа през 1977 Баришников играе главна роля в „Лешникотрошачката” с American Ballet Theatre, в продукция на телевизия CBS.Представлението е номинирано за Еми, и до днес е най-популярната и излъчвана телевизионна продукция от жанра.

Балетистът решава да направи първите си крачки в киното в филма „Критична точка”, заедно с Ан Банкрофт и Шърли Маклейн. За ролята си е номиниран за Оскар за главна мъжка роля. През 1978 решава да се посвети на New York City Ballet, който смята за свой дом, под ръководството на Жорж Баланчин. Баланчин не създава произведения за него, но го учи на своя особен и уникален стил на танцуване. След по-малко от две години обаче Баришников се връща в American Ballet Theatre, този път като творчески директор и остава на това място почти десетилетие.

Обръща се отново към киното с филма „Бели нощи” (1985), режисьор Трълър Хакфорд, в който участва заедно с Хелън Мирън и Изабела Роселини, Появява се и във филма «Dancers» на Хърбърт Рос през 1987, а през 1991σ заедно с Джин Хекман играе в „Последните двойни агенти”. Играе на Бродуей- през 1989 участва в представлението «Metamorphosis», по едноименното произведение на Кафка, печелейки награда Тони.

През 90-те напуска American Ballet Theatre и подготвя свой авангарден проект- групата за модерен танц White Oak Project, в сътрудничество с Марк Морис. През 2004, вече награден от Kennedy Center за постиженията си, поставя началото на новия си проект, Baryshnikov Arts Center (BAC) в Ню Йорк. Този център е сцена за среща на творци от всички страни и видове и включва театър, танци и други видове творчество. Появява се в последния сезон на сериала „Сексът и градът”. Той самият с изненада и усмивка казва, че и до днес някои хора мислят, че се казва Петровски и е художник.

Продължава да танцува дори и на 50 години. Когато минава 60-те обаче спира, за да не стане за смях , както самият той казва. Но не се е пенсионирал, напротив, намерил е доста начини да запази контакта си с публиката- главно като преподавател и актьор. През 2011 играе в представлението «In Paris», по Иван Бунин, а тази година – в „Старицата” по Хармс, под режисурата на Боб Уилсън.