Галерия

1

Сафо е една от най-известните и в същото време най-енигматичната сред древногръцките поети. За нейното творчество черпим информация само от фрагменти и кратки откъси, тъй като само едно нейно стихитворение е спасено в цялостен вид от предполагаемите девет тома с нейни произведения.
Творчеството на поетесата от остров Лесбос продължава да е обект на силен интерес, най-вече заради лиричните й изблици за обич, любовно желание и копнеж. Затова предположението, че откритите наскоро в Лондон две стихотворения вероятно са нейни се превърна в световна новина. Първото е завършена творба за нейните братя, а второто – изключително накъсан фрагмент от творба за една неосъществена любов.
Стихотворенията бяха открити, след като анонимен колекционер от Лондон показал парче папирус на професора по папирология в Оксфордския университет д-р Дърк Обинк. Неговото мнение е категорично: Стихотворенията, запазени върху папирус от 3 в. пр. Х. са “несъмнено” творби на Сафо.
Според Обинк това се доказва не само от елементите на по-дългото стихотворение, които се свързват изключително прецизно с известни нейни творби, но също така от използвания ритъм на речта и диалект.
Връзката е името на брата на Сафо - Хараксос, въпреки че за дълги години неговото съществуване е било поставено под въпрос, понеже не е бил споменат в никой от по-рано откритите фрагменти от нейните стихове.
Херодот обаче упоменава името му в свой текст, където описва стихотворение на Сафо, в което тя разказва историята за любовната афера между Хараксос и една робиня в Египет. В конкретното стихотворение поетесата се обръща към читателите, сякаш за да ги порицае затова че смятат завръщането на Хараксос от пътуването с търговски кораб за даденост.
Сафо пише: “Молете се на Хера Хараксос да се върне тук и корабът му да остане непокътнат. Нека оставим всичко останало в ръцете на боговете, защото много често след затишието следва страховита буря”.
Поемата продължава с посланието, че онези хора, които Зевс е избрал да спаси са истински благословени и надарени с “несравнимо щастие”. Стихотворението завършва с надеждата, че един друг брат – Ларихос може да се превърне в човек “и така да ни освободи от голямата тревога”.
Според професора по древна литература в Оксфордския университет Тим Уитмарш стихотворението може да се приеме като част от Омировата “Одисея” и по-конкретно частта, в която Пенелопа търпеливо очаква завръщането на Одисей в дома си в Итака. Неговата интерпретация е свързана с факта, че Сафо често е преработвала темите на Омир в своите произведения.
Родената през 630 г. пр. Х. поетеса от Лесбос е известна с лиричните си стихове за копнеж, често насочен към към млади момчета и момичета, за горчивото чувство, което поражда невъзможната любов и изгарящото чувство нa ревност, когато видим обекта на вниманието си да флиртува с някой друг.
Още приживе Сафо е била известна и почитана за своите нежни и страстни стихове. Единствените данни за нейния живот също се намират в поемите й. Споменаването на имената на братята й Хараксос и Ларихос е съществен принос към изключително беглите ни познания за живота на поетесата.
Поемите на Сафо са изгубени от ръкописната традиция. Те не са били събрани и спасени от монасите през Средновековието, както други оцелели древни текстове. Стиховете й са достигнали до днешната епоха по два основни начина: чрез цитати от други автори (често като примери за конкретни синтактични модели от древните граматици) или чрез откриването на фрагменти от древни папируси. Откритията обаче продължават и надеждите на изследователите са, че все повече стихове, които се съхраняват под пясъците в Египет ще изнесат наяве повече нейни произведения.
Статията на Обинк с транскрипция на оригиналните стихове ще бъде публикувана през пролетта на 2014 в научното издание Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik.