Галерия

1

В един от най-критичните моменти на разкопките в гробницата в Амфиполи, в Германия ще се проведе аукцион, на който ще бъдат изложени за продажба древни монети от епохата на Филип и Александър Македонски от същия регион.

Според гръцки медии начинът, по който те са достигнали до Германия не е ясен. Аукционът ще се проведе в Мюнхен през октомври, а цените на монетите започват от 500 и стигат до 2 500 евро, като има и няколко, които надвишават тази цена.

В същото време все повече археолози твърдят, че гробницата в Амфиполи е била ограбена от иманяри. „Досега от гробницата са изнесени големи количества пръст, за които зная много добре, че се пресяват. Нищо ли не намериха? Защо не ни казват? Нито пирони? Пироните са истински артефакти. Когато намериш пирони, особено големи по размер, веднага казваш: „имаме дървена носилка”, казва почетната директорка на отдел „Древни експонати” Катерина Ромиопулу  пред вестник „Елефтерос типос”. Тя разказва, че преди да бъде запалена кладата мъртвецът е вил поставян върху дървено легло или носилка, застлана с пухен дюшек, покрит с изтъкани скъпи платове. Самият покойник също бил облечен със златовезани одежди.

„Церемонията по паленето на кладата се е извършвала в близост или върху гроба, на неговия покрив, както бе откритата във Вергина или зад него, както в Левкадия или малко по-далеч от него. В кладата били поставяни носилката с покойника и всички ценни неща, за които се е смятало, че ще го придружат в отвъдното чрез огъня – бижута, съдове и други предмети. Останките от огъня, пепелта и костите на мъртвеца и полуизгорелият златен венец били обвивани в скъп плат и поставяни в урна. Тя представлявала златна, сребърна или бронзова кутия. Днес ние ги откриваме покрити с ръжда и позеленели от патина, но след направата си са блестели като златни. След това поставяли урната в гроба, но не директно в пръстта, а в каменен съд. Понякога в гробовете са поставяли и скамейка и върху нея различни съдове. Поставените в краищата на кладата съдове са оставали по-запазени. Освен това, когато говорим за важни личности, техните гробни камари не са били празни, за облицовани със слонова кост и бронзови орнаменти”.

Това са причините,поради които Ромиопулу смята, че гробницата в Амфиполи е била ограбена от иманяри, също както и откритият в подножието на хълма Каста македонски гроб, който е разкопала самата тя през 60-те години на 20-ти век.

„Откъде влизат крадците? От върха на гроба. Отворили са една, две, три дупки. И, разбира се, вследствие на това е паднала пръстта във вътрешността. Не приемам теорията, че пръстта е била използвана, за да се подсили статичността на постройката. Тя е с формата на конус в средата, не прикрепя стените. Иманярството трябваше да бъде прекъснато и това можеше да се постигне само със системно провеждане на разкопки. Регионът около поречието на Струма винаги е бил поле за действие на иманяри”, пояснява тя.

В коментар за уникалността на гробницата в Амфиполи Ромиопулу посочва: „Тези идеи (за украсата – б.а.) не са само плод на авторите на гробницата. Те са плод на въображението и на техните клиенти. Ако клиентът е бил аристократи е разполагал с пари е могъл да поиска „и от пиле мляко”. Един добър майстор е могъл да изпълни това желание”.

Според нея гробницата е построена през последната четвърт на 4-ти в. пр. Х. – между 325 и 300 г. пр. Х. Ромиопулу е изненадана от идеята на авторите да поставят в нея двете изящни статуи на кариатиди. „Римското изкуство носи хладина. То е красиво и майсторски изпълнено, но е бездушно. Кариатидите са копия, но имат плът и душа. Смятам, че са издялани в средата на 3-ти век, около 250 г. пр.Х.”.

„Кариатидите в Амфиполи ни показват и своите крака, които са изработени с изключителни детайли. Същото срещаме и при кариатидите в Ерехтейон на Акропола. Вижте женските фигури в светилището в Делфи. Те са първоначалният прототип. Статуите не се появяват за пръв път през 5-ти, а още през 6-ти в. пр. Х.”, допълва археоложката.

Тя е впечатлена от разпределението на помещенията в гробницата в Амфиполи, които описва като „вагон” или „тунел”, разделен на различни стаи и определя като уникални откритите до днес отвори. „Обикновено в гробовете срещаме мраморни врати, които затварят преддверието”, казва тя пред изданието.

В Амфиполи обаче до днес не са открити врати. Отворите зеят от това предизвиква много дискусии сред археолозите. Някои дори смятат, че гробницата може да е всъщност мавзолей, който в онази епоха е бил отворен за посещения.

От своя страна Катерина Ромиопулу се опитва да отгатне идеята, която е вдъхновила авторите на гробницата. „Вероятно са оставили отворите открити с цел да поставят паметниците от двете им страни. Идеята им е била да се преминава от едната врата към следващата. Това е дело на изкусни майстори. Гробовете не са били дело на един човек. Строителите са били обединени в групи, където главният майстор е бил водещата фигура, следван от второстепенния и робите. Така е бил построен и този гроб”. Тя отбелязва, че ако бъде установено, че е бил използван в различни епохи, предметите, които ще бъдат открити ще са с различна хронология.

Това, което прави гробницата в Амфиполи уникална е нейната дълбочина и украсата със скулптури. „Това е нещо, което не сме срещали досега в македонски гробове. Фактът, че бе намерен нов отвор към четвърто помещение, което се намира на по-ниско ниво от останалите три прави нещата още по-сложни. Мнението ми е, че до третото помещение нещата изглеждаха логични”, казва в заключение Ромиопулу.