Галерия

1

Мария Спасова

            Няма да скрия, че като на повечето жители на Атина Акрополът ми беше омръзнал. Човек го вижда веднъж, за да си направи задължителната снимка пред Партенона, втори път, за да го покаже на най-близките си, трети и четвърти път по задължение, когато някой приятел от чужбина му гостува. След това си казва:”Край, стига толкова! Пети път няма да има”. Трябва да ви призная, че новият Музей на Акропола изцяло променя това отегчение от повяхващия античен пейзаж в центъра на гръцката столица.

            Пътувам много и обичам да ходя в различни музеи, но толкова изящно място като тази творба на швейцарския архитект Бернар Шуми рядко може да се види. Нейната минималистична, изчистена и ненабиваща се на очи архитектура вдъхва нов живот на позахабените и посивели статуи и барелефи от Акропола. И в буквален, и в преносен смисъл ги окъпва в такава светлина, под която те започват да блестят и възвръщат самочувствието си на шедьоври. Модерните резки контури на сградата удивително хармонират с меките овални линии на експонатите, за да ни покажат, че в изкуството има вечни ценности, които в последните 5000 години са останали едни и същи. Формата няма значение, важно е вдъхновението, с което тя е създадена. А новият музей на Акропола очевидно е създаден с голямо вдъхновение.

            Ден преди официалното му откриване, залите му отварят врати за над 200-та чуждестранни журналисти, които са акредитирани в Атина. Информационни агенции от Москва и Лондон, телевизии от Стокхолм и Анкара, репортери от Виетнам, Китай, САЩ и Австралия. След кратка официална церемония, на която министърът на културата Андонис Самарас и директорът на музея Димитрис Пандермалис приветстват журналистите, пристъпваме към дългоочакваната разходка из галериите. Организаторите са създали стройна дисциплина – влизаме в помещенията на няколко групи от не повече от 50 души, като се изчакваме, за да има достатъчно място и време за оглед, снимки, обяснения.

            Оживлението е голямо. Без съмнение журналистите са впечатлени. Те искат да разберат всичко, а въпросите им скачат от тема на тема – колко години е строен Акрополът, колко години е строен новия Музей на Акропола, колко стар е най-старият експонат в него, каква част от мраморите на Партенона са в Британския музей, а неговият директор ще бъде ли на откриването, екологична ли е сградата, с какви материали е построена, как могат да се направят резервации за ресторанта в музея. Министърът на културата и директорът на музея не спират да дават интервюта и да отговарят на въпроси.

Постепенно границата между отделните групи започва да се размива и обиколката на музейните галерии заприличва на едно огромно гъмжащо кълбо от хора, което разговаря, спира се, пак продължава, но не бърза много много да се придвижва напред. Охраната, в началото много строга, постепенно се потапя в репортерската атмосфера и става склонна към отстъпки. С изключение на категоричната забрана никакви камери и фотоапарати на третия етаж, където се намира галерията на Партенона. Причината са видеоинсталациите на режисьорката Атина Цангари, които трябва да останат като изненада за момента на официалното откриване.

Ако в цялото това оживено сборище, забележите мъж на средна възраст, странно за атинските горещини облечен в черен костюм, бяла риза и неизменния червен шал, можете да сте сигурни, че това е архитект Бернар Шуми. Преди време го бях нарекла режисьор на пространството и той е точно такъв. Посетителят на музея не може да си обясни защо, но усеща някаква много важна разлика в центъра на Атина. Със своята изящна сграда Шуми слага край на нелепото несъответствие между класическия стил на Акропола и еклектизма на заобикалящия го голям град и кара миналото и настоящето да заживеят в неподозирана хармония. И тази вечер, както винаги, когато е идвал в Гърция, Бернар Шуми никога не се уморява да разяснява всичко, за което го питат. Защо е избрал този тип архитектура, как е успял да построи сграда върху разкопки, защо трябва да бъдат съборени двете сгради, които пречат на посетителя да вижда директно Партенона от музея.

Постепенно човешкото кълбо се пренася на терасата на втория етаж на сградата, където в топлата атинска вечер разговорите продължават с чаша вино в ръка, под ефирните очертания на Партенона и меката светлина на луната. Първата среща на Музея на Акропола със световните медии завърши с негова категорична победа – успя да ги очарова. Кратката разходка из галериите е достатъчна само за едно първо впечатление от богатствата им, но никой не се притеснява, че е пропуснал този или онзи античен шедьовър. Защото всички усещат, че новият музей е място, където много често ще се връщат. Той просто грабна сърцата им.