Доверили са й се, защото ги е заприказвала на техния език. Възхитили са й се, защото им е рецитирала средновековна иранска поезия. Изследователката Фотини Христиа е навлезнала в кръга на воените лидери в Афганистан, срещнала се е с бивши муджехедини и разкаяли се талибани. Изслушала е историите на мъже, които са оцапали ръцете си с кръв, разказва вестник „Та Неа”.
През 2004 г. Фотини Христиа за първи път отива в Афганистан. Плащала по 500 долара на месец, за да живее в сграда на ООН в Кабул. Заминала, за да направи изследването за доктората си - тя искала да види как се променя равновесието в силите в един район, който от дълги години се намира в междуетнически конфликт. Нейният опит в тази сфера бил придобит от изследване направено в Босна по време на войната, а в Афганистан за втори път тя достига до извода, че коалициите се променят лесно.
„Нямат никакви задръжки. Може да влезнат в коалиция дори с групи, които преди са ги избивали като не отдават значение на идеологични различия” казва гръцката изследователка. „Тяхната цел е да бъдат на страната на силния. Но винаги се пазят да не би техният съюзник да е твърде силен, защото рискуват да загубят всичко в момента, когато няма да има повече нужда от тях.”
От 2004 г. до сега г-жа Христиа е била в Афганистан множество пъти и се е запознала отблизо с мозайката от общности в тази страна. Срещнала се е с 50 вожда от племената на пастуните, хазарите, узбеките и таджиците. Говорила е с тях и са й разкрили техните истории, които често са свързани с военни престъпления.
В момента Фотини Христиа, която е на 31-годишна възраст, е преподавателка по политология към Технологичния институт в Масачузетс. Тя е израснала в гр. Солун, но е следвала в американските университети Колумбия и Харвард.
За първото си посещение в Афганистан тя се подготвя до последния детайл – научава фарси, както и местния диалект дари в Харвард и в Университета в Техеран. Там научава наизуст средновековни ирански поеми, но когато заминава за Афганистан й е необходим и късмет, за да намери и да се срещне с племенните вождове.
„Една моя приятелка и състудентка от Харвард е правнучка на шаха на Афганистан Мохамед Заир. Когато заминах за Афганистан, отидох при нея и точно тогава я преследваха годеници, за да се ожени за тях. Понеже в Афганистан жената не е позволено да се среща на обществено място сама с мъж, моято приятелка ме взимаше заедно с нея на срещите си с кандидатите за годеници” казва Фотини Христиа. „На всяка среща аз събирах информация за изследването си. За две седмици си бях изписала бележника си с телефони и имена.”
На срещите с вождовете, Христиа се обличала подобаващо – с кърпа около косите и дълги дрехи, които покривали всяка частица от тялото й. Вождовете изпращали шофьор, за да я вземе и отведе при тях, а Христиа ходела сама на интервютата. „Когато се запознаят с някой, за тях той става гост. Ще се постараят да не му се случи нищо. Имат свой собствен код на честта. Но така или иначе всички срещи се правеха в градовете, а не в отдалечени селища.”
В изследването й й помогнало, че е жена, защото не я считали за заплаха. „Разговаряха с мен с радост. И понеже съм западнячка, ме счиатаха за различна от техните жени. Имах едно ниво на знание.”
Фотини Христиа обяснява, че е необходимо да се разработят програми за демократизирането на държавата. От 2007 г. насам тя участва в програма на Световната банка за перифериалното развитие в Афганистан. В рамките на тази инициатива се дава икономическа помощ за развитието на селата в тази страна, а за да получат тези помощи, в селата трябва да бъдат избрани местни съвети, в които да участват мъже и жени или пък да направят избори, за да решат как ще използват тези суми. Г-жа Христиа изследва резултатите от тази програма, а нейната роля е да разбере дали демократизирането на местните общности в Афганистан наистина има напредък.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
