Галерия

2

1

Мария Дзидзи: Ние сме първата държава в Европа по детско затлъстяване. Това говори много за хранителните ни навици.  От друга страна обаче средиземноморската и критската диета са тук точно... това са две противоположности. Мисля, че в момента се опитваме да намерим някакво равновесие. Преди години бяхме по-уравновесени. Хората седяха повече време по къщите си, готвеше се, съществуваше кухнята на мама. Днес не съм сигурна, че това се случва... Не може и да се случи поради очевидни причини,разбирате какво искам да кажа. Ние обаче сме една надарена земя, защото имаме зехтина, който е много важен  за кухнята ни.  Имаме и море, което можем да използваме с всичките му благодати. И виното влиза в цялата тази история.

Въпреки, че според статистиките  пием вино по-малко отколкото преди 20 години (макар, че  вината които произвеждаме днес са много по-качествени).

GRREPORTER: Коя е причината за това?

Мария Дзидзи: Причините са много. Виното е доста скъп продукт. Важна роля играят и тестовете за алкохол по улиците.  Не е приятно да пийнеш две чаши вино, заради които  да трябва да  платиш 700 евро и да загубиш дипломата си за два или три месеца. Това се случва обаче в цяла Европа – има голям проблем с консумацията, когато излизаш навън. Друга причина е и липсата на време- ясно е, че по обед  ще хапнеш нещо набързо.  Преди беше по-лесно за семейството да се събере на обед на  маса и там да се пие вино.  Пием определено по-малко отколкото пиехме преди 20 години... Затова пък сме на първо мяасто в Европа по консумация на уиски.

GRREPORTER:  Не е ли малко странно?

Мария Дзидзи: Въпрос на реклама е. Това дори не е гръцки продукт, но има  много добра реклама. Това е и питието,което пие  нашата младеж  днес. Нещо, което не се случва с виното. А ако ги питаш защо ще ти кажат, че с една чаша уиски ще се напиеш, а за да се напиеш с вино ти трябват  поне 4, 5 чаши. Никой няма  да отиде на  бар и да си поръча вино. ..

GRREPORTER:  И все пак прави впечатление, че   в сравнение с други народи гърците на се напиват.

Мария Дзидзи: Вижте, това е въпрос и на климат. Живеем в държава, която няма толкова голяма нужда от алкохол.  На място, в което има слънце през повечето дни от годината.  Нямаме нужда от алкохол за да се затоплим, а слънцето ни помага настроението  ни да е добро и да сме по-усмихнати хора. Това е нещо, което алкохолът ти дава на едно по–първоначално ниво.  Помага ти да си по-щастлив.   Да имаме алкохолно съзнание ни помага мястото - колко можеш да пиеш в тази жега, която е тук...

GRREPORTER:  Какви опасности крие в себе си алкохолът?

Мария Дзидзи: Вижте, виното си е един алкохолен продукт. Въпреки големите ни опити до този  момент да направим в съзнанието на хората от алкохола една храна, която  просто съдържа спирт, спиртът в него си съществува... А той сам по себе си крие огромни опасности.  Алкохолизмът е сериозен проблем. Рзбира се, че употребата на алкохола трябва да става винаги с мярка.  Не е виното обаче това, на което се дължи алкохолизмът. Много и различни са причините за него.  По-голямо вина за алкохолизма имат тежките алкохоли, тези които са около 40 градуса. Виното  и бирата не са реалните опасности.

GRREPORTER: Кои са гръцките вина, които отбелязват най-голям успех зад граница?

Мария Дзидзи:  Гърция е известна зад граница със сладките си вина. Например вината от Самос са известни в цяла Франция. Разнообразието във вкусовете на Мосхато например, се опитват  да постигнат французите от 1950 досега.  Интересен факт е също, че чужденците продължават (независимо дали на нас това ни харесва или не) да харесват много рецината. Докато ние вече сме отхвърлили това вино от нашия речник.  За добро или за лошо тази ситуация продължава и до днес днешен. В продължение на дълги години чужденците смятаха, че гърците сме хора на узото, рецината и октопода... Въпросът е, че ако днес влезем в един супермаркет няма да видим повече от две бутилки рецина на рафта. Все по-трудно можем да намерим този продукт и в ресторантите.   Чужденците  обаче продължават да ни свързват с  рецината.  Известен винарски район на чучденците е този на Немеа. Те познават вината от този район между другото и поради факта, че им лесно да произнасят названието.  Не е трудно да произнесеш думата „ Немеа”.  Докато с „ Георгитико”  си връзват  езика...  Всяка фирма обаче решава точно какви вина ще изнася. Случвало ми се е да намеря в Америка вина, които не откривам  в Гърция. Съществуват малки винарни, които продават вината си само навън, съответно няма нужда те дабъдат представяни  в Гърция, тъй като никой няма да ги намери. Започнали сме  да изнасяме, но като цяло износите ни не са толкова големи. Мисля, че  не превишават 10%. Не сме държава, която се крепи на износа си на вино. В общи линии сме самодостатъчни,  т.е. каквото изкарваме го изпиваме.  Интересен е обаче  фактът,  че 35-40% от вината,които изпращаме всяка година на конкурси се награждават. Сега ми дойде наум и едно много добро и известно вино - Санторини. Чужденците първо научиха острова, а после и виното.

GRREPORTER: Това вино определно няма нужда от реклама

Мария Дзидзи: Да, тазбира се.

GRREPORTER:  Можете ли да ми кажете име на някое българско вино, което Ви е впечатлило?

Мария Дзидзи: Конкретно име на българско вино не мога да си припомня, но си спомням някои червени вина  от рода на  Каберне Сувинйон, които бяха разкошни.  Имаха много добър, особен  вкус. Знам също, че някои мои клиенти купуват  бъчви  с вина от България,  които им дават много добри резултати.