Галерия

1

Над 104 000 са движимите археологически находки (монети, съдове, накити от злато, бронз, сребро, керамика, стъкло и др.), открити от археолозите по време на продължилите седем години разкопки около изграждането на четирите станции на метрото в Солун.

Директорът на отдела за византийски паметници Деспина Макропулу определи своя доклад на тема „От Златната порта до портата Касандреотики. Станциите разказват“ като обобщение на археологическите дейности по време на строителството на солунското метро. Докладът бе изнесен в Археологическия музей на Солун.

Чрез устата на археолога и в присъствието на стотици слушатели, изпълнили зала "Манолис Андроникос", както и цялото фоайе на Археологическия музей, метростанциите „разказаха“ за Златната порта и портата Вардариу (станцията на площад „Димократия“ и разклонението за „Ставруполи“) и дългия им живот, продължил над шест века. Разказаха за некрополите, улиците, входовете на града, гробищата от късната римска епоха до турското робство, мюсюлманските гробове и хановете. Времевите и географски „скокове“ продължиха с разказ за станцията при Фонтана, малко по на изток и близо до портата Касандреотики, където през 2009 е открита къснохристиянска Базилика.

„Разказът“ се спря за малко по-дълго при метростанция „Агия София“ (само на 370 метра от дълго обсъжданата станция „Венизелос“, на днешната улица „Егнатия“), като бе споменат и античният „булевард“ (т.нар. Decoumanus Maximous), от който са разкрити най-малко 72,80 метра, но само в южната му част, тъй като в северната, намираща се под днешния площад „Македономахон“, не са правени изобщо разкопки.

Улицата, покрита с мраморни плочи и с мраморни бордюри по края, се разширява образувайки покрит с плочи площад с чешма в средата, за да могат минувачите и жителите в района да утолят жаждата си.  

Монументалният вид на улицата се допълва от колонада, от която днес е запазен един   висок постамент, поддържащ основите на седем колони от 4и и 6и век, който очертава границите на пътната артерия на юг и я определя като via colonnata.

По южната строителна линия от къснохристиянската епоха са открити само фасадите на сградите и някои отвори за врати, както и следи от еврейския квартал, изгорял по време на пожара от 1917. По-подробен, ясен и впечатляващ, поради изключителните находки, е разказът за станция „Венизелос“.

По време на лекцията стана дума и за „погрешното“, както бе определено, първоначално решение на Централния археологически съвет за преместването, съхраняването и излагането на находките на друго място. Бяха споменати 12 500 подписа на гръцки и чуждестранни учени и граждани в полза на "историческата необходимост от съвместното съществуване (а не преместването) на находките и съвременното метро".

«Действително, строителството на метрото се превърна в повод да научим много неща за нашия град, но и да се погрижим за тяхното спасяване. Искаме да построим нашето бъдеще върху знанията за историческото ни минало, а не върху неговия „труп“», завърши своята лекция Деспина Макропулу, аплодирана бурно от присъстващите на събитието. Проявата бе организирана от Археологическия музей в Солун в рамките на Филологическите вечери, реализирани в сътрудничество с „Филолог“ – Дружеството на завършилите философския факултет на Солунския университет „Аристотел“.