Галерия

1

За кинопредпочитанията на гърците, за ситуацията на седмото изкуство в страната и за това какво означава да си дистрибутор на качествени арт-филми днес, разказва Зинос Панайотидис, директор на Rosebud. Именно благодарение на  Rosebud качествени филми от европейски фестивали стигат до екраните на гръцките кина, а в последствие и до душите на гръцката публика.

Обичат ли гърците киното?

Зинос Панайотидис: Не. Гърция заема доста ниска позиция в статистиките.  Вече трябва да вземем под внимание и факта, че не сме 10 милиона, а 11 или 12 милиона. Това означава, че годишно се пада по един зрител на жител. Гърция продава  12-13 милиона билети годишно, а това е много малко.  След нас се нареждат само бившите социалистически страни.  Съответно не можем да кажем, че гъркът обича особено много киното.  Лошо качество на гръцкия кино пазар е това, че съотношението филми-билети е несъразмерно. Тук излизат от дистрибуция 350 или 400 филми годишно. Това наистина е голяма цифра, означава че имаме 7 нови филми на седмица. Голяма част от тези филми са с високо качество и имат нужда от критика. Проблемът обаче е, че всички излизат заедно. Ето сега на 30-септември ще излезат  11 филми,  7 от които имат нужда от критика. Зрителят се влияе от критиката за да отиде и да ги види... Но може ли за 7 от тях да се намери място  в един вестник?  Това е преувеличение. Гъркът винаги е краен във всичко.  Така както едно време отваряха един до друг видеоклубове, dvd- клубове или будки със сувлаки и после затваряха, така е и сега с филмите...

 Какви са предпочитанията на гърка днес?

Зинос Панайотидис: Фикция, blockbuster  и някои филми на известни режисьори,  които бихме могли да наречем качествени и популярни едновременно. Такива са например филмите на Алмодовар, Фатих Акин, Михаел Ханеке. Тук много се харесва и Уди Алън. Можем да пуснем филми от Вики, Кристина, Барселона, който разпродаде  350 хиляди билети до Scoop,  който имаше само 25 хиляди. Но за разлика от Америка, в Гърция  Уди Алън  се харесва. Жалкото е, че има и много други качествени филми, които не могат да продадат дори и 1000 билети. А някога  най-ниската цифра за тях възлизаше на 5000. Друго нещо, което трябва да добавим е, че данните се отнасят главно до Атина. В Солун зрителите са  малко, а извън Солун пък още по-малко. Например  филмът „Бялата панделка” на Михаел Ханеке, който спечели наградата за най-добър европейски филм  в Кан миналата година , отбеляза в Гърция много голям успех. Продаде 70 хиляди билети, но от тях почти 60 хиляди бяха разпродадени в Атина. Останалите  7 500 в Солун и около 2000-2500 в останалата част на страната. Представете си за какво съотношение говорим. Янина, Патра, Ираклио, Комотини, Ксанти, Лариса, всички тези градове са университетски... Ако имаме обаче гръцка комедия ситуацията е по-оптимистична. Продажбите са половин на половин. Един такъв филм, който върви добре и продава около 300 хиляди билети, обикновено продава половината  в Атина, а другата половина в провинцията. Ситуацията с по-качествените филми е по-различна. Солун и останалата част на Гърция участват само с 5%. Това е свързано с културата на провинцията. Там хората предпочитат да седят в кафенетата, да си говорят и да си пият фрапето. Останали са някои  романтични хора, които посещават  изложби, филмови и театрални зали, но те наистина не са много.

Какво означава да си директор на фирма кατο Rоsebud  в период на криза?

Зинос Панайотидис: Вижте, като цяло в работата ни има много голяма доза риск. Преди години този вид филми ги гледахме и ако ни харесваха просто ги купувахме. Сега не е така. Щом се обявят новия филм на режисьора отиваш и го купуваш, дори и да е скъп. После може да се окаже, че филмът няма успех, защото не е добър. Помислете си само на колко много режисьори филмите не са излезли добри, но дистрибуторите са ги купили, базирайки единствено на името му. Някой път купуваш единствено на базата на името на режосьора, на актьора, темата или дори на скрипта. Трудно е. Rosebud е фирма, която 50% е моя, а 50% на  Одеон. Одеон е голяма, има продукция, дистрибуция, киносалони Кosmopolis, Starcity. Имаме разбира се, сътрудник с когото дискутираме, но изборът на филми е мой.

Случвало ли Ви се е да вземете филм, който противно на очакванията в последствие се оказва провал?