Галерия

1

Във втората част са изложени препарирани птици и макети на земноводни, риби, фосили и други. В залата с птиците посетителите могат да се запознаят с почти всички представители на съвременните видове птици както в България, така и по света, но няма да останат с впечатлението, че изглеждат досущ като екземплярите от енциклопедиите. Голяма част от изложените препарирани птици са избелели от времето или покрити с прах поради лошата поддръжка. Попитах ръководството на музея защо за тази особенно ценна колекция, в която е изложен и Каролинският папагал, който изчезва в началото на XX в., не се полагат достатъчно грижи, те ми отговориха, че „Недостатъчният персонал е причината да не могат всички препарати да са в най-добър вид във всеки момент.”. Въпреки това въпросът ми остана без отговор, защото докато разглеждах последната част на музея и залата с насекоми станах свидетел на това как една от служителките „наглежда” залата с крака върху масата, занимавайки се със свои неща на мобилния си телефон.
    Голяма част от българските и чуждестранни земноводни, които са представени в следващата част на музея, са изложени в стъкленици, но има и макети на по-големите видове риби. Образецът на някои от земноводните вероятно е изглеждал изключително впечатляващо преди 20-30 години, но в момента е по-скоро имитация, предназначена да задоволи любопитството на най-малките посетители. В залата „Риби” могат да бъдат разгледани различните видове риби, обитаващи българските сладководни басейни и други, които са характерни за Черно море. В колекцията може да се видят и риби от Средиземно и Червено море, както и различни видове мекотели.
    Третата част на музея е посветена изцяло на бозайниците и в нея са представени различните групи на приматите, хищниците, чифтокопитните и много други от почти всички континенти на света. В тази зала експонатите са сравнително добре поддържани и се радват на най-голям посетителски интерес. Един от най-интересните бозайници е двуметровата, изправена на задни лапи, мечка от планината Рила, която през 1937 печели златен медал за най-голяма мечка на международната ловна изложба в Берлин. В тази част от музея се намира и най-новият му експонат – усурийският тигър, който е най-едрият сред подвидовете на тигъра и заедно с това е и най-големият представител на семейството на котките. Този вид е на изчезване в природата и поради тази причина от Националния природонаучен музей са положили неимоверни усилия, за да се сдобият с този експонат.
    В четвъртата част на Националния природонаучен музей са наредени експозиции с насекоми, които са много добре съхранени и систематизирани в 20 витрини. Колекцията от препарирани пеперуди е може би най-красивата от всички експозиции в музея, защото е добре запазена и техните цветове са все още ярки и пъстри, въпреки че някои са били част от княжеската колекция. Освен тях може да се видят и различни видове бръмбари и насекоми от различни части на света.
    Въпреки че Националният природонаучен музей не е сред най-добре поддържаните музеи в България, посещението му не е пълна загуба на време. За разлика от Националния исторически музей, експонатите тук са наредени като по учебник по биология и всеки един е придружен с обозначителна табелка. Различните видове и групи са сегментирани по различни признаци и историята за произхода на всяко едно семейство е разказана по разбираем за обикновения човек начин чрез отделни табели. В действителност Националният природонаучен музей не е олицетворение на някоя енциклопедия за биоразнобразието по света и у нас, но успява да предостави на своите посетители много повече информация от нея. Това е един от малкото български музеи, чиито експонати са били съхранени и предпазени от разрухата на четири войни през изминалия век. 125 – годишната история на Националния природонаучен музей говори сама за себе си, че би могла да съхрани и за бъдещите поколения своите уникални експонати, въпреки немарливото отношение на служителите към експонатите и безразличието на българската държава към природните науки и тяхното популяризиране.