Галерия

1

Полина Спартянова
    Един от най-непопулярните музеи в София е Националният историко-археологически музей при Светия синод на Българската православна църква. Въпреки че е включен в 100-те национални исторически обекти на Българския туристически съюз, музеят се радва на далеч по-малко посетители например от криптата на храм-паметника „Александър Невски”.
    Веднага след Освобождението на България от османско владичество Светия синод на Българската православна църква започва да събира ценни икони и църковни предмети, които в определени населени места не могат да бъдат обслужвани по подходящ начин или имат нужда от реставрация, в границите на Третата българска държава. След дълги години събиране и реставриране на експонати, през 1923 музеят е открит в сградата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където се помещава и до ден днешен. В момента музейният фонд съхранява над десет хиляди ръкописи и старопечатни книги, старинни и ценни икони, жезли, престолни кръстове, дърворезби и много други църковни вещи. В Иконографския отдел на музея са подредени икони от Средновековието, от Втората българска държава, от периода на османското владичество и от епохата на Възраждането.  Георги Миков, един от уредниците на музея, се оплака, че Националният историко-археологически музей разполага само с 470 м2 експозиционна площ и поради тази причина не могат да бъдат изложени най-ценните експонати от колекцията му. Той се надява, че новият български патриарх Неофит ще помогне за реализацията на проекта за разширяване на музея в сградата на Богословския факултет.
    Като цяло църковното историческо и археологическо наследство в България е разпръснато по цялата й територия, но в Националния историко-археологически музей при Светия синод са съхранени най-ценните и най-застрашени от кражба и немарливост експонати. Музеят разполага с най-голямата иконна сбирка в България и в нея влиза и най-старата българска икона на св. Георги и св. Димитър на коне, която датира от X-XI в. и е открита в един от най-старите български градове - Созопол. Голяма част от иконите в музея са редки образци на старото българско изобразително изкуство и се отличават с някои нови иконографски приноси и високохудожествени решения. Сред тях са и няколко двустранни икони, които са изрисувани и от двете страни и се предполага, че са били използвани през XIII в. при провеждането на литургии. От едната им страна е изобразена Света Богородица с младенеца, а от другата - разпъването на Иисус Христос.
    В Националния историко-археологически музей при Светия синод  може да се видят и направените копия на стенописи от български храмове и манастири, които са поставили началото на ренесанса в България след 1261. Копията са направени и изложени в музея, за да запознаят посетителите с  изкуството в най-значимите български обители, тъй като не всеки би имал възможност да обиколи всички тях. В Националния историко-археологически музей има и поредица копия на ктиторски портрети на българи-дарители в атонските манастири, изпълнени прецизно най-вече от Николай Ростовцев. В експозицията на музея са включени и макети на известни старинни църкви в София,  Несебър, Земен и много други, изработени от скулптора Бучински.
    Няма място за сравнение между Националния историко-археологически музей при Светия синод и не толкова скромната експозиция на българското църковно наследство в Националния исторически музей, която измества голяма част от действителната история на България по време на османското владичество. Богатата колекция в историческия музей е събирана и конфискувана през годините от държавните органи по границите на страната. Когато митническите служби задържат незаконно придобити църковни вещи с историческа стойност на българската граница, държавата автоматично изпраща новите експонати в историческия музей и дори не се допитва до същинския собственик на реликвите – Българската православна църква. В голяма част от случаите откраднатите църковни вещи, които са били на път да бъдат продадени в чужбина, са собственост на православни църкви от различни населени места в България, които така и не разбират за съдбата на своето притежание. Този проблем е един от множеството, които свидетелстват за задълбочаващите се конфликтни зони между българската държава и патриаршията и  никой не може да предвиди тяхното влияние върху културното наследство на България и нейните жители.