Галерия

1

Полина Спартянова
    Когато Константин I Велики се установява в своята резиденция в Сердика за известно време, той е убеден, че „Сердика е моят Рим”. При управлението на първия християнски владетел на Римската империя бъдещата българска столица, Сердика, може да се похвали с голям икономически и културен напредък. Един от символите на онова време е останал и до днес - базиликата "Света София". Днес върху нея се намира храмът „Света София”, който е наследник на петте по-малки църкви, издигнати по различно време в рамките на Римската империя. Първата църква е построена наскоро след издаването на миланския едикт от император Константин I Велики през 313 г., а петата е изградена по времето на Юстиниан Велики (527 – 565 г. ). Нестихващите набези на славяни, авари и прабългари са нанасяли големи щети на последната църква. Все още не може да се каже със сигурност кога е възстановен храмът, но има вероятност Покръстителят на българите, цар Борис, след покръстването да я е възобновил в днешния й облик.
    Храмът „Света София” е най-значимият символ за днешната столица на България, тъй като по средата на 14 век славата на църквата е толкова голяма сред славянските народи, че градът е бил преименуван от „Средец” в „София”. Нашествието на османските войски сложило край на славните години на църквата, когато през XVI в. преустроли храма в джамия и унищожили стенописите му. Големите земетресения от 1818 и 1858 съборили минарето и повредили сградата, което накарало мюсюлманите да приемат случилото се като лоша поличба и да изоставят храма.
    След освобождението на България от османско владичество през 1878 храмът бил превърнат в склад за петрол на Столичната община, а от 1892 до 1898 върху купола му е била монтирана противопожарна наблюдателна кула. При проектирането на храм-паметника Александър Невски е имало предложение в Народното събрание храмът „Света София” да се разруши и неговият материал да се използва при изграждането на паметника на Освобождението, но то било отхвърлено.
    В днешно време на посетителите на най-старата действаща църква в София им се предоставя възможността да се докоснат до духа на древна Сердика като се спуснат само на няколко метра по-надолу в катакомбите на античната базилика „Света София”. В тайните подземия на храма, които са разположени върху площ от 900 кв. м., може да се видят над 50 римски гробници и останките на предхождащите „Света София” църкви.
    Храмът е от изключително значение и за българското общество, защото на южната му фасада е изграден главният официален мемориал на република България - Паметникът на незнайния войн с вечния огън,а от източната му страна е погребан известният възрожденски писател Иван Вазов.