Манастирът Есфигмен, 1918 г, www.ethnos.gr
Миноносецът ”Буря” акостира на 2 ноември 1912 г. в Кариес на Света гора и Георгиос Папагеоргиу забива гръцкото знаме на територията на монашеската република, донасяйки по този начин известието за свободата.
Малко се знае какво се случва със Света гора през годините на турското владичество, най вече заради оскъдните извори. Светогорската община в Солун организира през целия месец много разнообразни изяви, посветени на този период, под надслов „Освобождението на Света гора”. Международна конференция с две кръгли маси, фотографска изложба, юбилеен том, фототипно издание на една рядка английска книга- това са само част от изявите.
Директорът на Института за исторически изследвания Критон Хрисохоидис заяви, че амбицията е да се запълнят празнините в знанията за това, което се е случило през този период. Османската власт трае половин хилядолетие и през първите си 30 години предизвиква много разрушения на Атон. По-късно войската на султана се оттегля и остава само каймакамин, който събира данъците. До освобождението животът в Света гора тече спокойно, без ексцесии, без насилие, но в упадък, както отбеляза Димитрис Салпистис от Светогорската община. Монасите могат да извършват религиозните си задължения без проблеми, да обработват земята, предоставяйки голяма част от произведеното на турците, да излизат от Атон, а последният каймакамин Али Талат-Мунлазаде поддържа приятелски отношения с много монаси. По време на пресконференцията пред журналистите кметът на Солун Янис Бутарис, който е и председател на Светогорската община, заяви, че от края на 19 век по инициатива на монасите библиотекари, със съдействието на гръцки и чужди изследователи, започва описване на атонските архиви, които съдържат ценна информация за духовното и културно наследство на Света гора. След освобождението си Атон претърпява разцвет. Манастирските комплекси се разширяват. Създават се нови скитове. Много творци са привлечени от това място-създатели на мраморни предмети, дървени скулптури, медни гравюри, подвързвачи на книги, а успоредно с това образовани атонски монаси се занимават с историята на мястото.
„Солун и света гора в зората на 20ти век” е темата на фотографската изложба със 120 фотографии от Атон и Солун от архивите на гръцки, френски и руски институции. Между тях са произведенията на Фред Боасона, на руския поклонник и византолог Никодим Кондаков, на вдъхновителя на Византийски музей Георгиос Ламбракис, както и снимки от албума, подарен от манастира Свети Пантелеймон на Великия княз Константин Романов. През пролетта на 2013 г. изложбата ще бъде пренесена в Сръбския културен център в Париж, а в края на следващата година- в Музея на историята и религиите в Санкт Петербург.
Международният конгрес на Светогорската община е посветен на Света гора през годините на Освобождението и включва две кръгли маси. Ще бъде издадена като чат от поредицата, посветена на Атон, и книгата на британския пътешественик Ателстан Райли «Athos or the Mountain of the Monks», издадена през 1887 г. и съдържаща изключителни литографии и текстове