Нищо не се прави за представянето на българските художници в чужбина

02 Август 2013 / 13:08:31 GRReporter

5770 прочитания

Представяме ви интервю със собственика на галерия "Punto Art Bazaar" Петър Арбов. Галерията се намира в София, на улица Юри Венелин 2. В резултат на нашето съвместно сътрудничество, съвсем скоро ще можете да откриете произведения на български творци в нашия електронен магазин.

Кой е Петър Арбов и от къде тази любов към изкуството?

Кой съм аз? Започваме от ранното детство. Баща ми е художник, казва се Георги Арбов. Той много помогна в изграждането на вкуса ми. Много малко хора имат вкус в днешно време към красивите и естетични неща. От девети клас започнах да се занимавам с изкуство, без да съм учил. Баща ми много ми повлия, показваше ми нещата от всекидневието в различна светлина, която до тогава не бях забелязал сам. После като порастнах започнах да виждам нещата и от друга гледна точка. Започнах от градинката пред „Кристал” , когато там се случваха нещата. Автори излизаха и продаваха. Това е осемдесет и седма година. Бях ученик, ходих при баща ми, правих неща, излизахме в градинката и продавахме. Като виждаш, че творбите се харесват, пак отиваш. Това те мотивира. В днешно време е много трудно да излезеш и да ти харесат нещата, защото пазарът е изцяло супер наситен на всичко. Тогава, каквото изкараш… Доста хора доста добре се справяха.

След това дойде „преходът”, беше доста по-различно. Пак продължи това нещо на „Кристал”. Продължих да работя в тази насока, защото имаше перспектива в бъдеще. После се прехвърлих, работих със скъпоценни материали и камъни – брилянти, злато, сребро. После се върнах към първоначалните материали, защото тези материали съпровождат други, как да кажа, други хора, други контакти. Виждаш, че е напрегната обстановката и предпочита човек да се върне назад и да види от къде е започнал. Само материалът определя цената. Предпочитам да работя с по-натурални материали, защото си по-спокоен чисто душевно. От там нататък, всичко друго е избор на клиента. До ден днешен имам клиенти, които казват: „Искаме го това от злато. Искаме го това от сребро” и няма никакви проблеми. Работата е една и съща.

За мене музиката е всичко. Аз съм меломан. Слушам всякаква музика. Във всяка музика можеш да откриеш интересни неща. Някои хора отричат изцяло чалгата, но всичко е въпрос на ситуация и къде си. Не можеш да кажеш: “Tова не ми харесва!”. Все пак това е музика. Тя е направена, измислена и свирена. Чалгата и културата, вече е друго нещо. Без музика не мога. Това е което ме вдъхновява във всичко.

Защо галерия? Какви предизвикателства ви носи заниманието с изкуство?

Тази галерия е от 2 години, но сме тук, на тази улица от 7 години. Иначе цялата идея е от отпреди 8-9 години. Градили сме лека полека във времето, защото няма възможности човек, изведнъж да израсте. Не сме някакви вълшебници. Тука сме си на тази улица, нашата, бяхме малко по-надолу. От 14 години съм на улицата. Тук ми беше първо ателието, после изскочи едно магазинче. Мисля, че мястото е много интересно и е супер различно от всичко, което има наоколо.

Правим изложби. Над 25-30 изложби от самостоятелни автори, още от самото начало. Гледаме да предлагаме различни неща. Търсим постоянно нови хора, такива, активни млади хора, които правят нещо различно и да предизвикваме интерес. Примерно, направихме една изложба преди известно време „Амулети и талисмани”. Оказа се, че това е някаква тема, която всички поемат. Надежда, вяра. Хората имат нужда да се уповават в нещо. Много сериозен беше интересът.

Има хора, които посещават галерията, интересно им е да видят какво има. Да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена. Предизвикателствата са големи, защото изкуството е последното нещо, на което хората, по-голямата част, обръщат внимание. Вторият етаж на галерията е изцяло за удоволствие, тя е само с картини. Първият етаж е този, който ни издържа - ръчно изработени накити, керамика, мъниста и материали за изработка на накити. Трябва да има някакъв баланс. Ако го няма това място долу, няма да се случват нещата.

Имаме проекти да се развиваме. Търсим нови пазари, защото тук нищо не се случва. Въпреки всичко, ще се опитаме да задържим галерията с цената на много лишения. Хората, които правят галерии в цял свят са преуспели и това им е един бизнес за реноме, престиж и ниво. Това не им е основният бизнес за издържане. Докато тук в България е обратното. Всичко е въпрос на финансиране.

Какви предмети на изкуството предлагате в галерията? Как подбирате авторите?

Всичките ни автори са много различни, много достъпни. Подбираме авторите случайно, Те ни пишат, имаме кореспонденция с тях. Приятели казват: „Имаме един приятел…”, казвам: „О.К. Давай, ще направим изложба.” Повечето изложби са ставали супер спонтанно и изненадващо. Като са готини нещата - допаднат на хората. Нашата галеристка натрупа контакти във времето и това е безценно. Доста хора ни познават и така се случват нещата. Не бързаме за никъде, това е най-важното. Богати няма да станем. Важното е да се забавляваме.

Любимият ви художник и любимото ви произведение на изкуството?

Имам много, много художници. Румен Николов, бил е в Испания 7 години и там доста добре е работил. Направихме му една изложба и му продадохме почти всичко. Богомил Арсов, също много интересен художник. Дори не е завършил художествената академия, но има работи във Ню Йорк. Графици имаме много, скулптoри, много интересни, Спартак Дерменджиев. Кой да споменем още? Елка Гьорева. Имаме и млади автори. Ей сега дойде сестрата на Графа, съвсем млада художничка. Петър Ненов също. Той рисува София. И много, много други.