Галерия

1

Дракони, черепи и рицари, готически приказки и поп истории, познати фигури, но и по-нови образи от мимолетното градско платно на уличното изкуство изпълват изложбеното пространство в културния център „Стряха на буквите и изкуствата“ на Фондация „Онасис“. Журналистката Йоанна Гумуза се разходи и разгледа на живо подготовката за изложбата «No respect» заедно с куратора Марилена Кара, която разказва за графитите сред спрейове, бои и шаблони.

«С изложбата “No respect” искахме да покажем уличното изкуство, графитите и една млада аудитория, която ги обожава, но и да опровергаем мнението на някои, че това е вандализъм. Основните цели бяха да се направи нещо подобно на това, което днес виждаме по стените на сградите в градовете, да се разгледа това явление в исторически план и най-вече да бъдат показани творците, които са много талантливи.

Тъй като нямах никаква идея колко са тези младежи, не знаех какво да очаквам.

В крайна сметка обаче получихме 165 предложения. В началото те доста се колебаеха. Шокира ги фактът, че една институция е решила да направи изложба на закрито за нещо, което се случва на улицата, може би донякъде и незаконно.

Една от основните думи и понятия тук е “respect”, уважението, което предизвиква един от членовете на тази общност в останалите. По време на подготовката видях колебанието им да не би да изгубят уважението на своята общност, защото ще влязат в едно затворено, институционално пространство. Когато дойде моментът да измисля заглавие за изложбата, първото нещо, което ми хрумна, бе тази дума. В крайна сметка обаче чрез една игра на понятия стигнах до “No respect”. Причините бяха много – защото обществото изглежда не уважава работата им, защото тези творци са обвинявани, че не уважават публичното пространство, но и защото тези, които участват в изложбата, рискуват да изгубят уважението на онези, които не участват.

В чужбина тази история е влязла в музеите от години, а в Атина стрийт артистите излагат произведенията си в алтернативни места.

Аз обаче поисках от тях да дойдат тук и да рисуват следвайки логиката на улицата, защото вярвам непоклатимо, че голяма част от този начин на изразяване е изкуство и със сигурност ще има своето място в историята на изкуството на 20 век. Не е случаен фактът, че някои „крайъгълни камъни“ в изкуството на 20 век са правили и графити: Жан-Мишел Баския или Кийт Харинг. Това, че влизат в музеите показва, че невероятното им визуално изкуство получава признание.

Бих искала тази изложба да бъде един общ графит. Мечтаех за една психеделия, едно изгубване между скицата, цвета и напрежението. Опитахме се да променим пространството като улица: повърхностите, върху които се създават творбите, са покрити с цимент, което създава усещането за външна стена, а самите творци бяха оставени да правят каквото си искат на пода, като имаха възможност да рисуват и върху коли.

Участниците са от 19-годишни (SΤMTS ) до 40-годишни. От по-старите тук е „патриархът“ на този вид изкуство JASONE, а също така и BILLY GEE и THEOPSY, който прави дигитални графити. Също така творци, които са направили особено осезаемо присъствието си в Атина, като CACAO ROCKS, YAKOO с елените, SHK CREW с партия шах върху един автомобил, EXIT със стабилните си фигури, WD, който има невероятната способност да преплита своито произведения с мястото, където ги създава. Ще видим обаче и творби от цяла Гърция: на SHUEN от Лариса, на UPSET и NAR от Солун, на LINARDAKI-PASISOT от остров Крит.

Като цяло произведенията са по-скоро с визуален ефект, не липсват обаче и такива, които съдържат някакъв коментар за обществото. Така например “Fame” (Слух) на NAR при входа е един от най-критичните му графити. Смятам го обаче за още по-рязко, защото препраща и към “фаме” (на гръцки е форма на глагола „ям, храня се“), във време, когато формите „ядем“, „ядохме“, „ нямаме какво да ядем“ играят особена роля.

Според мен фактът, че Атина е един от най-изписаните градове, е свързан с това, че гражданинът не уважава град, който явно също не го уважава. Що се отнася до продължението, за 6 юни подготвяме един симпозиум с участници предимно от чужбина (архитекти, писатели, социолози и теоретици), които ще говорят за графитите в миналото и днес, за това дали с годините те продължават да покриват същите нужди, дали в крайна сметка са се превърнали в нещо декоративно, дали все още са толкова „грапави“ или не».